Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Освен вашите хора, още и ФБР работи по въпроса, събира информация и наблюдава съответните лица. Част от проблема е да установим с точност какво незаконно са извършили те. Да разгласиш незасекретена информация не е закононарушение, нали така? Когато обаче успеем да документираме ролята им в аферата около „Императрицата“, тогава вече ще ги заковем като подпомагащи незаконна контрабанда лица, разбира се, с редица допълнителни усложнения. При това Кот наистина е съобщавал на Макдърмид данни, обект на държавна тайна. Във всеки случай и за двете неща ще са ни нужни достатъчно убедителни и документирани доказателства, свидетели и прочие. И затова не бързаме, за да не ги подплашим. Е, казах ти онова, което зная, твой ред е, Арлийн. Какво ново са разкрили твоите хора?

Тя поклати глава многозначително.

— Попаднахме на ключова улика относно самоличността на още един източник на изтичане на информация. Макдърмид се е консултирал с някого тук, във Вашингтон. Възможно е да е бизнес партньор. Или съучастник. Във всеки случай е мъж. Вероятно високопоставен. Засега остава неизвестен.

Президентът се замисли върху новината. И с мъка потисна напиращата на устните му ругатня.

— Как се получи?

— Подслушваме хонконгския кабинет на Макдърмид.

За пръв път този ден Кастила се усмихна.

— Е, има случаи, когато дяволиите на ЦРУ ми доставят огромно удоволствие. Благодаря ти, Арлийн. Искрени благодарности. Но казваш, че проблемът сега е да разпознаете човека?

— Именно. Една от агентките ни в Хонконг твърди, че гласът му й е познат. Само че засега не може да каже със сигурност точно чий е той.

— Ти чу ли записа?

— Няма достатъчно качество по телефона, но вече пътува към Ленгли по куриер.

— Разпознаете ли го, незабавно да ме уведомиш. И ако твоите служители не се справят, донеси ми записа тук. Може би някой от моите хора в Белия дом ще успее.

— Слушам, г-н президент — отвърна шефката на разузнаването и понечи да стане.

Кастила я възпря.

— Нещо друго във връзка с разследването на Макдърмид?

— Засега не знаем точно защо той или „Олтмън Груп“ са замесени с „Императрицата“, като, разбира се, изключим очевидната причина — финансови облаги от продажбата на химикалите.

— Добре, Арлийн. Благодаря, високо ценя работата ти.

— Изпълнявам си задълженията, сър. Надявам се скоро да преодолеем кризата. Обстановката е взривоопасна и ако не…

— Дай Боже — обади се от мястото си зад президента Аурей.

— Е, успех в разследването — каза Кастила. — Дръж ме в течение.

— Разбира се, г-н президент.

— Изпрати дамата, Чарли. С теб ще говорим по-късно.

Двамата излязоха, а Кастила посегна към синия телефон и помоли Фред Клайн да дойде при него. Трябваше да му разкаже за успешните и неуспешните разкрития на ЦРУ. На четири очи. И той също вече не смееше да рискува с изтичането на информация.

Понеделник, 18 септември

Дацзу

На изток вече светлееше в лимоненожълти тонове, зазоряваше се, макар и бавно. Старите автомобили бяха изминали не повече от пет-шест мили път покрай ферми, ниви и гористи хълмове. Не след дълго влязоха в голям двор, сенчест, влажен, в задната му част имаше къща, хамбар и земеделски пристройки. Постепенно се затопляше, слънцето вече даваше сигнали за приближаването си, виолетовите хълмове в далечината започваха да зеленеят. Там някъде бе и статуята на Спящия Буда, изсечена в скалите. Където го очакваше среща с Ли Куони и съпруга й. Джон се загледа във възвишенията, замислен какво ли ще му донесе следващата нощ.

В дъното на двора пърпореше двигателят на стар съветски автобус.

— За какво ви е тази таратайка? — попита Джон, когато Ашгар спря недалеч от рейса, а след него и другите две коли.

— Алани и нейната група смятаха да прехвърлят с него Тейър и Киавели до границата. Под прикритието на туристическа група уйгури, завръщащи се в Кашгар.

— Хм, рисковано… туризъм, уйгури, едва ли ще стане през деня.

— Почакай малко, сега ще ти покажа.

Махмут излезе от колата и се доближи до автобуса, където заговори с възрастния мъж на волана. Шофьорът загаси мотора, излезе и двамата с Ашгар тръгнаха към къщата.

— Ела и ти — махна на Джон уйгурът.

Вътре на груба дървена маса бяха нахвърлени женски дрехи — торбести и мъхнати афганистански бурки с дупки за очите и доста дълги, едната кафява, другата — черна.

— У дома повечето от нашите жени си забулват лицата, обаче някои все още носят и тези остарели чудесии. Смятахме Тейър и Киавели да ги използват, седнали до Алани, която е доволно висока. А присвият ли си краката по подходящ начин, може и да минат.