Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Съпругата дискретно се оттегли, затваряйки след себе си вратата.

— Е, здравей, добри ми приятелю, и добре дошъл — сърдечно рече Ню и стисна дребната ръка на госта. — Изненадваш ме, особено като се имат предвид затрудненията между нас и САЩ.

Сега в гласа му прозвуча мек укор:

— Нямах си представа, че се завръщаш, чак докато не получих съобщението ти днес рано сутринта.

Ю прие критиката с леко потрепване на клепките.

— Върнах се тихичко и незабележимо, ръководителю, кажи-речи промъкнах се, именно заради въпросните трудности. Налага се да се консултирам лично с теб, да чуя желанията и предпочитанията ти. Естествено, направо от летището идвам тук, право там ще се и завърна.

Раменете на Ню се стегнаха при мисълта за важността на онова, което би могло да принуди един посланик в толкова важна държава да се върне внезапно, в тайна и да мине цялото това огромно разстояние.

— О, разбира се, разбира се. Сядай, отпускай душата.

Ю се настани на стол, но гърбът му изобщо не докосна облегалката. Никак не приличаше на човек, който може да отпусне душата, а Ню всъщност бе казал думите само от учтивост.

— Благодаря — въздъхна Ю. — Мога ли да говоря направо?

— О, да, настоявам. Каквото си кажем, тук ще си остане.

Ню взе пепелника и придвижи стола си по-наблизо. Това отново бе приятелски жест, само че цигара не му предложи. То вече би било доста прекалено.

— Е, казвай — рече домакинът и отново подръпна от цигарата.

— Смятам, че съм ти предавал посланията на американския президент именно както искаше… в смисъл, убеден съм, нали, че бе така… че Китай трябва да си остане твърдо на позиции против всякакви попълзновения върху суверенните ни права. В същото време Китай не търси поводи за създаване на инциденти или конфронтация, които могат да ескалират извън всякакъв контрол.

Ню само кимна. Дори и пред най-близкия ти съюзник не е нужно да потвърждаваш ангажиментите си устно, освен ако не е абсолютно наложително.

Ю се усмихна леко, отлично разбирайки какво мисли високопоставеният му приятел и лидер.

— Американският президент даде да се разбере, че ни разбира. И както вече съм казвал, той е необичайно проницателен за човек от западния свят. Усеща нюансите, усеща неуловими мисли и настроения. И в него долавям искрена загриженост за конфликта, който би могъл да ескалира дори и във война. За разлика от други хора, когато каже, че не желае война, той говори истината. Потвърждава искреността си и посредством избора на думи, ударения и самия протокол.

— Възхитително — отрони Ню, удържайки нетърпението си.

— И колкото необичайно да е това за един западен държавен глава, той извърши нещо дори още по-необикновено. Разкри какво прави и защо.

Веждите на Бухала се повдигнаха леко.

— Обясни, моля.

Посланикът се впусна в подробно описание на последния разговор за „Императрицата“ в Овалния кабинет. Ню слушаше внимателно, без да прекъсва и с растящо напрежение. Внезапно си даде сметка на какво се дължи то: американският ръководител неволно го навежда на правилния въпрос. Щом като САЩ не желаят сблъсък, а и Китай не го желае, тогава кой? И защо конфронтацията продължава? В момента кризата изглежда направо ненужна. Сякаш някой я режисира нарочно и тайно, а в същото време оркестрира ескалацията й.

Прехвърли наум представените му от майор Пан факти, припомни си заседанията на Постоянния комитет. И отново на преден план изпъкна онзи ястреб Вей Гаофан. Вярно бе, че посредством Ли Аожун и зетя му Вей би могъл да реализира добри печалби от разни корабни товари. Поне за известно време. И сигурно ги е реализирал. Но сега същата ли бе Гаофановата крайна цел? Когато новини за този кораб бяха стигнали до най-висшите нива на китайското и американското правителство едновременно?

Не. Бухала бе сигурен, че Вей незабавно би пожертвал всякакви печалби само и само да успее да върне Китай в миналото — и колкото по-назад, толкова по-добре. Дълбоко в сърцето си Вей бе идеолог на Старото, истински комунист хардлайнер, неуспял да забрави нито Мао, нито неговите пророци, нито площада „Тянанмън“. Блян бе за него да се върне към онези времена. Доказателство за това бе и фактът, че е изпратил подводница да дебне американската фрегата. Именно Вей би поощрявал конфронтацията с надежда тя да ескалира в насилие и така да подпомогне целите му. А за да спечели, би прибягнал дори и до война.

Бухала си припомни двете Конфуциеви определения за беда: едното бе „катастрофа“, другото „удобен случай“. И на разкриването на истинския състав на товара на „Императрицата“ Вей бе погледнал не като на катастрофа, а като на удобен случай да постигне нещо, което за него бе далеч по-важно от всякакви пари…