Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Полетът ми е след 20 минути.

— Тогава добре запомни: наблюдавай, но не се намесвай… освен ако не се стигне до крайност.

Поколеба се за миг дали да бъде по-конкретен, усещайки огромната тежест на стъпката, която прави, и завърши така:

— Стигне ли се до крайност, упълномощавам те да помогнеш на Ли Куони и на полковник Смит. Значи документът трябва да попадне или в тебе, или в него. Това е императивно нареждане.

Настъпи мъчителна тишина.

— Това заповед ли е, сър?

— Приеми го така. Ако ти се наложи, ще покажеш писмените ми инструкции. Ти работиш само за мен, ползваш се с пълната ми протекция.

И точка. Сега вече връщане назад няма. Или той, или Вей Гаофан. Напред към неизвестното бъдеще или назад към неработещо минало. И всичко зависи от чужди ръце. Напрегна воля да потисне нормалната си реакция да потрепери. Но това е положението. Мъдрият винаги знае на кого да се довери.

Дацзу

Джон се събуди внезапно с потиснат страх — човек затиснат нейде в незнайна тъма, дълбоко под земята. Това бе първото клаустрофобично усещане и то предизвика бурна реакция. Видя се сред множество тела, същински сардини в кутийка. Измъкна беретата, скочи в леглото, а ръката му описа яростна дъга. Сетне се опомни, разбра къде е. Въздухът тежеше, миришеше на изпотени тела, бе топло и спарено. Макар че сега в мазето нямаше повече от шепа хора. И те спяха, другите бяха излезли по-рано. Отсъстваше и Ашгар.

Сърцето му лудо тупаше, докато сваляше оръжието. Погледна си часовника. Показваше 14,06 часа. Бе спал повече от девет часа. Обичайно не можеше да изкара и седем.

Внимателно стана, за да не буди другите. Разстъпи се и се протегна. Мускулите го боляха, ставите тук и там изщракаха. Но физическото му състояние бе значително подобрено, чувстваше се във форма. Е, ребрата малко прищракват, но остра болка няма. Лицето го усещаше добре. Сигурно скоро ще започне да сърби, особено изпоти ли се. Е, няма нищо фатално.

Тръгна към изхода почти на пръсти. На върха на стълбището повдигна капака и се изкачи в горното помещение на пристройката. Тук стоеше друг часови, през прозореца долови движение на двора. Излезе навън, като потискаше предчувствията си за предстоящата операция. То май-май отдавна не бе ходил и пеша.

Слънцето бе понапекло, небето синееше порцеланово, кротък ветрец поклащаше върбите и храстите. На платнища из двора бяха разхвърлени да съхнат чушки, земята изглеждаше като покрита с червен килим. Пиперливият им възлютив аромат изпълваше въздуха, напомняйки, че тук е Съчуан, известна с пикантериите на кухнята.

Завари Ашгар в кухнята, пиеше врял чай с мляко, както англичаните. Уйгурът го изгледа учудено и запита:

— Защо си станал? Какъв зор имаш сега?

— Девет часа са ми предостатъчни, за Бога — отвърна Смит.

— Не и ако ги смяташ като сън за пет дни.

— Е, подремвал съм от време на време.

— Аха, само се погледни на какво си замязал. На неспало сламено чучело. С това лице можеш да се явиш на Вси светии без маска, всички ще ти завидят.

Джон се усмихна и махна с ръка.

— Виж, я зарежи темата. По-добре кажи можеш ли да ми намериш подходящ телефон? Не ми се ще да изкушавам съдбата с клетъчния телефон — току-виж някой следи района.

— В съседната стая.

Джон влезе, веднага забеляза апарата. Използва дадената му от Клайн карта, набра неговия номер. Но и този ход беше рискован — може би ДОБ подслушва и наземните линии?

— Клайн слуша — рече глас отсреща.

Джон реагира светкавично, гласът му се промени, заговори на колеблив, полуразвален английски.

— Чичо Фреди, ти ли си? Ей, толкова време не сме се чували. Как е в Америка? Леля Лили харесва ли я?

Леля Лили бе кодова фраза за възможно подслушване.

— О, племеннико Мао, как си? Всичко е наред. Какво става с твоите дела?

— Наложи се да отложим първото, ама пък може да ги решим и двете заедно.

Отсреща замълчаха, в отговора прозвуча известно колебание и нотка на недоволство.

— Хм, съжалявам. Но да не се провали и второто?

Фред бе загрижен, намекваше, че при най-малката заплаха в лагерния затвор по-добре е да се откажат. Приоритет си оставаше срещата при Спящия Буда.

— Е, и аз се безпокоя, ама ще видим. Ще внимавам.

Отново кратка пауза и Клайн смени тактиката.

— Виж, най-добре се обади веднага, да не се безпокоим тук. Тревожим се, знаеш. Ти видя ли се с братовчеда Син Бао?

— Ами да, на гости съм му. В неговата къща.

— Е, това е хубаво. Сигурно се радвате на срещата. Май доста ти струва, а, Мао? Обещавам утре заран веднага да напиша дълго писмо.