Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Ю се поколеба. Не беше сигурен какво означава неочакваната президентска покана. После се усмихна и седна.

— Може би желаете да обсъдим друг въпрос, г-н президент?

— Именно. Въпросът за китайска подводница, заела позиции в опасна близост с фрегатата „Кроу“. Боен съд заплашва друг боен съд в международни води, нали? Смятам, че можем да го приемем като „инцидент“ от всички гледни точки на международното право.

— О, най-обикновена предпазна мярка, г-н президент. Баланс на силите, както се казва. В международни води всички съдове имат право да се движат по свое усмотрение, нали? А при създадените обстоятелства моето правителство сметна, че друга възможност няма. В крайна сметка — тук по лицето на посланика се мярна същата сянка на усмивка както преди малко, — образно казано, става дума за преследване на преследвача, нали? Рутинна дейност, нищо повече.

— Само че забравяте нещо друго. Както казвате вие — в светлината на случилото се сами разкривате тайните си. Става ясно, че китайски подводници следят нашия Пети флот. Откъде идва вашият подводен съд? Единствената възможност за толкова бърза поява е Индийският океан, нали?

Президентът отсече последните думи, сякаш забиваше пирони.

Посланик Ю примига, внимателните му очи се присвиха. Не бе ли това признак за раздразнение? Както например, че невниманието на някоя височайша особа в Пекин издънва собствената му позиция тук — във Вашингтон? И все пак не отговори.

— Ние, разбира се, винаги сме смятали подобно наблюдение за възможно — добави Кастила. — Сега обаче вече имаме, конкретно потвърждение. Както и да е — махна с ръка и продължи: — Всъщност искам да кажа нещо далеч по-важно и по-точно — да постъпя необичайно. По начин, с който не всичките ми съветници са съгласни. Ще ви кажа истинската причина за присъствието на „Кроу“ в Арабско море. Преди няколко дни получихме неопровержима информация, че „Императрицата“ пренася значителни количества тиодигликол и тионилхлорид. Съмнявам се дали има нужда да ви обяснявам за какво могат да бъдат използвани тези химикали.

Завърши изречението и замълча.

Лицето на посланика срещу него не се промени с нищо, нито пък китаецът понечи да заговори. Тогава Кастила продължи:

— Количествата им са значителни, както вече казах. Фактически толкова големи, че едва ли имат друго предназначение, освен за направа на оръжия.

Сега Ю потръпна.

— Отново случай като „Инхъ“? Вижте, сър, не бе ли напълно достатъчно…

Президентът вдигна ръка.

— Онзи път наистина бяхме сгрешили. Нашата грешка вас ви направи герои, страдалци като нация, а нас постави в светлината на глупаци. Ситуацията бе печеливша за вас, както и да се бяха развили нещата. Не се ли качим на борда, излизаше, че ни е страх, вие печелите множеството точки. Абордираме ли, ставаме агресивни и арогантни. Е, ние го направихме, вие получихте дивидентите на международната арена.

Ю го изгледа смаяно.

— Шокирате ме, г-н президент. Ние просто подкрепяме устоите на международното право. И тогава, и сега.

— Глупости говорите, лицемерие и половина — рече Кастила с най-приятния си глас. — Както и да е. Казвам ви всичко това с определена цел. Този път смятаме, че в Чжуннанхай наистина не знаят какво пренася „Императрицата“. Още от началото не са наясно. С други думи, вярваме, че Чжуннанхай не е замесен в това начинание и хората там наистина бяха изненадани от появата на „Кроу“. Което, погледнато по друг начин, означава само едно: когато този път наистина се качим на борда, каквото и друго да стане, вашата държава ще изглежда изключително зле в очите на международната общественост. И то по време, когато за вас търговията с цял свят е дългосрочен приоритет, максимално важна цел.

Известно време Вантао седя неподвижен, втренчил очи в президентските. Опитваше се да прочете мислите му или пък да събере своите. Накрая заговори и този път истинският смисъл на думите му отново остана скрит в неспоменатото:

— Не можем да разрешим такова грубо нарушение като качване на чужда сила на борда на съд под китайски флаг в международни води.

Никакъв протест. Нито пък опровержение. Нито усукване. Нито заплахи.

Но президентът чу неказаното.

— Нито САЩ, нито светът — Китай включително — могат да си позволят риска в ръцете на безотговорни режими да попаднат химически оръжия за масово изтребление.

Ю кимна.

— Да, сър. В такъв случай заставаме в безизходица. Какво предлагате?