Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Успяхме да се измъкнем, но знаехме, че няма начин да не си спомнят за пълния с уйгури джип. Затова част от групата върнах в Шанхай да се укриват в лунтаните, с другите се насочихме на запад — към тукашните райони. Усещаш, че ги познаваме добре, нали? Налагаше се да се спотаим, докато премине бурята. Това е наша отдавнашна тактика.

— Значи сте били някъде тук, когато се е обадил Виктор?

— Да. Контактът ми в лагерния затвор доложи, че руският инженер Виктор организирал внедряването на американски асент на име Киавели в затвора, за да установи връзка с Дейвид Тейър.

Джон кимна.

— Клайн планира светкавично нападение с цел извеждане на Тейър.

— Да, ама не — мрачно възрази Ашгар. — Внедрихме Киавели с помощта на фантастични подкупи. Първият доклад за ситуацията и здравословното състояние на Тейър беше благоприятен. Само че Тейър утре го местят — не знаем дали е просто случайност или някак си е научил самият директор. Киавели е предал на нашите хора и те ме уведомиха. Веднага съобщих на Виктор, той докладвал на Клайн. Зная всичко това, защото Виктор ми предаде отговора на Клайн.

— Да ме посрещнете, нали? Значи затова се е наложила и внезапната промяна на плановете.

— Именно. Нарежда и ти да участваш в операцията за измъкване на Тейър и Киавели. Много рискова работа ни се отваря, десетки фактори и обстоятелства могат да ни създадат пречки. Изглежда, смята, че уменията ти могат да бъдат много полезни в затвора.

— Аз? В затвора?

— Точно така. Наложи ли се, всички влизаме заедно, за да измъкнем Тейър с общи усилия. А загрубеят ли нещата, ще трябва да си пробиваш път с бой. Във всеки случай ти си помощният ни боец.

— Супер — рече Смит. — Кои са главните рискови фактори?

— На първо място един-двама от тъмничарите могат да забравят, че са взели подкуп.

— Е, браво — въздъхна Смит.

— О, я горе главата. Твоята работа е фасулска в сравнение със задачите на неколцина от моите хора. Защото то трудното започва едва след извеждането на Киавели и Тейър от затвора. При това да се надяваме, че няма да усетят измъкването им поне до сутрешната проверка.

— Намекваш, че сетне ще прехвърлите Тейър и Киавели отвъд границата ли?

— Да, това ни е задачата — нищо работа, просто песен. Китайците имат една стара приказка: „Затваряш очи, завърташ се като пумпал, преброяваш до десет, а отвориш ли ги — накъдето и да погледнеш, все китаец ще видиш“. Илюстрира чудовищния брой на народонаселението им. А всеки западняк изпъква като черна котка на снежен килим.

— Виж, така или иначе се налага да работим меко — без стрелба. Иначе може да отиде на кино и главната ми задача.

— Клайн е наясно с тази възможност. Наредил е също: подушиш ли опасност за шансовете на главната мисия, мигом да изчезваш.

— Но и в нея ще помагате, нали?

— Обещали сме. Пълно силово съдействие — вдигна рамене Ашгар. — Но първо трябва да измъкнем Тейър от Китай…

— Ще ми намериш ли скривалище за утре?

— Ух. Ще те маскираме като черковна мишка.

— Кога ще ни чакат в затвора?

— Нашите там вече трябва да са се подготвили. Иначе времето и часа го решаваме ние. С тях сме си уговорили сигнал, те ще чакат.

— Какво е разстоянието дотам?

— Около десет мили.

— Клайн даде ли други указания?

— Нищо друго, освен че главната ти мисия е да бъде спасен договорът за човешките права. О, и че във Вашингтон можем да разчитаме на пари и влияние…

Махмутовото лице на истински стоик изведнъж потъмня.

— Значи онези в Белия ви дом са като коне с наочници — само в едната посока виждат — да си осигурят сътрудничеството на Чжуннанхай за договора. А сетне за нас… нищо. Просто нищо няма да получим. Ние сме като консумативи, използват ни, захвърлят ни. Кажи ми честно, виждаш ли истински стимул за нас да ви помагаме? Твоят Клайн смята, че трябва да помагаме, защото интересите ни били в една и съща насока.

— Не бих казал, че на Клайн му липсва добра воля или почтеност. Никога няма да забрави услугата, пък и геополитиката се променя.

Ашгар кимна, но не изглеждаше убеден.

— Ще видим. Къде ни искаш за втората операция?

— При Спящия Буда.

Махмут се поколеба.

— Там е лудница всеки Божи ден след разсъмване. Стотици туристи, продавачи, всякакви хора, знаеш го, нали?

— С малко късмет, ще свършим работа светкавично и ще сме се изтеглили достатъчно навреме и преди навалицата.

— Можеш ли да ми дадеш малко повече информация в смисъл за какво трябва да сме готови?