Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Извинявай за миг — рече той резервирано и стана, сетне се отдалечи към декоративните храсти в градината на вътрешния двор. Тя не направи опит да го последва — щеше да бъде нагло и рисковано.

Разговорът приключи след около 30 секунди.

— Трябва да потеглям — рече той. — Налага се. Мога ли да разчитам на още една среща? Ще позвъня в компанията, а?

И си тръгна още преди тя да е отговорила. Ранди изчака, докато го видя на прага на вратата към консулската сграда.

Незабавно тръгна след него, отначало пеша, сетне и с кола, спазвайки необходимите дистанции. Така стигнаха до подземния паркинг на сградата, където бяха офисите му.

Тя влезе след него, паркира през шест коли и го проследи с очи. Застанал пред асансьора, неспокоен, потупваше с крак по циментовия под. Изчака клетката, влезе, асансьорът потегли. Ранди изтича до вратата, загледана в индикаторното табло над нея. Лампичките светнаха последователно чак до върха — мансардния етаж, както бе и очаквала. Какво го бе накарало да дойде тук така спешно в този късен час? Случилото се не й харесваше. От друга страна… пък може би ще научи нещо достатъчно важно?

Спринтира обратно към колата, роклята се запретна доста нагоре. Влезе в автомобила, мигом включи портативната връзка с подслушвателното устройство и въздъхна с облекчение — бе успяла, Макдърмид току-що започваше разговор.

— Е, добре, вече съм тук, в офиса.

— Какво беше толкова важно, та да се налага спешен разговор? — попита непознат за Ранди мъжки глас. — Само, моля те, не ми казвай, че си позволил Смит да ти избяга.

— Не съм позволявал нищо! — сопна се Макдърмид. — Но да, избягаха, и двамата.

— За кои двамата става дума? — гласът не звучеше старчески не бе и на млад човек, а някак си умерен, спокоен, добре модулиран и уверен — излъчваше авторитет.

— Помогна му една агентка. Смятаме, че е от ЦРУ.

— Смятате, а? Очарователно! Браво на вас — умници.

— От сарказъм нужда няма. Точно сега трябва да си помагаме един на друг най-много. Ти си един от най-ценните хора в екипа.

— Да, но ще бъда само докато играя зад кадър.

— Не, моля те, недей да мислиш, че нещата са се влошили чак толкова. В крайна сметка нито Смит, нито жената от ЦРУ успяха да навредят на нас или на операцията.

— Значи фактът, че ЦРУ те наблюдава, изобщо не те безпокои, така ли? — сега в гласа вече звучеше безпокойство. — Дори и да не са засекли сделката, най-малкото са проследили изтичането на информация от Белия дом и то ги е довело до теб. Е, виж, именно това би трябвало да те обезпокои, и то здравата!

— О, не, реалистично погледнато, изтичането на информация в този момент е съвсем маловажно за нас двамата. Поне докато някой не загрее точно от кои факти съм се интересувал и защо. Затова ти казвам — чак тогава ще му мислим. При това сега е налице далеч по-важен проблем.

— Като например?

Тук Макдърмид се поколеба. Сетне изплю камъчето.

— Оказа се, че Юй Юнфу е жив. И съпругата му също. И най-лошото — тяхното копие на декларацията си е в тях.

Човекът отсреща направо избухна.

— Това е твоя груба грешка, Макдърмид! Фатална! Къде са тези хора сега? Къде е проклетата декларация?

— В Китай.

Последва дълга пауза, другият се опитваше да овладее гнева си.

— Но защо? Ти се кълнеше, че е унищожена! Изгорена!

Макдърмид въздъхна дълбоко и обясни случилото се.

— Виж, тези два милиона не са голяма сума — просто джобни пари. При това ще ги платя само в краен случай.

— Отлично знаеш, че нещата са се усложнили и проблемите няма да се свършат с тези два милиона. И къде е гаранцията, че ще си вземем декларацията?

Макдърмидовият събеседник вече не говореше гневно, тонът му бе придобил ледено спокойна, равна нотка. Човекът видимо бе добре образован, шлифован, интелигентен, с бърза мисъл. Вероятно имаше ораторски опит, и то пред големи аудитории. Ранди помисли, че е възможно да е политик, вещ дипломатически, умеещ да води разговор, без да казва нищо, още по-малко да разкрива козовете си. Но определено не беше заместник-министърът Кот, когото лично бе подслушвала в Манила.

— Е, какви мерки взимаш?

— В тон с поканата им, с няколко изненади за тях. Фен би трябвало вече да е в Дацзу.

— Ако Ли Куони е така интелигентна, както я представи, тя ще бъде готова за така наречените ви изненади.

Нова пауза, след малко гласът се обади отново и този път Ранди се стресна, изпита странно усещане — струваше й се, че й е познат, слушала го е вече някъде, и то не преди много време.