Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Изведнъж иззвъня телефонът и той затвори вратата, пристъпи към бюрото. Звънеше частният му телефон, чийто номер знаеха само най-приближените му съратници — приятели, протежета и шпиони. Неочаквано усети предчувствие — чака го лоша вест.

— Да?

Прозвуча гласът на Фен Дун, далечен, призрачен, смутен и най-важното — потвърждаващ предчувствието.

— Юй е жив. Жената е зад всичко. Изигра ме и мен.

Вей въздъхна дълбоко, задържа гнева, запита:

— А декларацията на „Летящия дракон“?

— Тя е в Ли и Юй. Юй просто не я е изгорил.

Сетне Фен разказа всичко най-подробно.

Вей се отпусна тежко на стола. Стомахът му се бе свил, присвиваше го силно, но запази гласа си в нормалната тоналност.

— Къде са те двамата?

— В Дацзу. В момента пътувам към тях от Чунцин.

— Какво търсят там?

Фен докладва и за направената между Макдърмид и Ли уговорка.

— Вярвам, че в рамките на 40 часа ще пипна и Ли, и Юй, и самата декларация.

— Сигурен ли си?

— Мисля, че реализмът напълно отговаря на интересите ни.

Какви са тези високопарни и неясни приказки? Вей се замисли, макар че гласът на Фен сега звучеше малко по-уверено. Бе усетил, че в началото новините здраво са го раздрусали, изглежда в момента постепенно си възвръщаше самочувствието. Вей познаваше Дун отдавна: години наред използваше услугите му и досега не бе усещал в него униние или малодушие. Всъщност бившият военен и авантюрист често страдаше не от липса, а по-скоро от излишък на самоувереност. Вярно че сегашната ситуация не бе някакво си проблемче, тя носеше огромна политическа тежест и сериозно би затруднила повечето от експертите по сигурността.

Досега Фен се бе държал лоялно, дори и когато го изпращаше да работи ужким за други, а всъщност да ги шпионира и да му носи информация. Е, в знак на благодарност и издигайки се в йерархията, Вей издигаше и Фен със себе си. Затова и очакваше от него стопроцентова вярност: нито Юй би могъл да направи за Фен повече от Вей, нито пък някакъв си американец, дори и самият Макдърмид с всичките си милиарди. Би ли могло да има по-голяма чест за бившия наемник Фен от това да работи в най-близки отношения с член на самия Постоянен комитет? Ами възнаграждението? Огромно, повече от щедро, пък Фен си докарваше и от другите господари, нали? А стане ли Вей генерален секретар, бъдещето на Фен е абсолютно осигурено. Бяха здраво свързани един с друг — двама амбициозни таланти, всеки опиращ се до голяма степен на помощта на другия.

— Имаш ли нужда от помощ в Дацзу? — досети се да попита Вей. — Май точно сега не е време да се изявяваш в ролята на вълк единак, нали?

Фен се поколеба.

— Разполагате ли с доверен армейски командир в района, присъствието му с подразделение войници може да се окаже полезно. Особено в случай, че с местните власти възникне проблем.

— Считай го за уредено. И, Фен, помни: Ли Куони е лукав… и много опасен враг.

— Не е необходимо да ме обиждате, господарю.

Тези думи не бяха достатъчно учтиви, но Вей разбираше, че сега не е време да се прави на свръхчувствителен, затова ги прие с усмивка и прекъсна връзката. Най-хубавото бе, че накрая Фен си бе възвърнал нормалното самочувствие. Подобно на вълците, и него го движеше гладът, и ето — напред го тласкаше амбицията да си отмъсти на онези двамата, изиграли го, унижили го така, че да заприлича на аматьор. И слава Богу, помисли Вей, сега има още по-могъщ стимул да му донесе декларацията.

Отново погледна към градината, но предчувствието, че нещо лошо ще се случи, не го оставяше на мира. Започваше да подозира, че в разследването си около Смит и семейството на Ли Аожун майор Пан е разкрил за „Императрицата“ много повече факти, отколкото е изложил в доклада си до генерал Чу. А бе напълно възможно онзи Ню вече да ги е съобщил на генералния секретар. Или на някои от членовете на Постоянния комитет? Защото Вей също работеше за своята кауза: тайно сондираше и осигуряваше подкрепата на разни хора от Политбюро и Централния комитет.

Затова се задаваше една неприятна възможност, засега само потенциална: да се наложи да ликвидира Фен Дун и Ралф Макдърмид, както, разбира се, и Ли Аожун, дъщерята и зетя. За да прикрие изцяло следите от участието си в аферата с „Императрицата“. Без основните и най-важни свидетели срещу него нищо няма да може да се докаже.

Когато в началото Фен го уведоми за Макдърмидовия план, идеята му се стори страхотно попадение и късмет. Сега обаче вече надушваше голямата опасност. Цял живот бе оцелявал и просперирал поради това, че бързо взимаше решения, светкавично ги изпълняваше. И безмилостно унищожаваше всички, в чието лице подушваше враг.