Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

На върха на подпряна на оградата на двор в рамките на Чжуннанхай стълба техник от поддръжката сръчно завършваше ремонт на едно от осветителните тела. Оградата опасваше Падината на самия Вей Гаофан. Техникът работеше и под нос тихичко ругаеше Гаофановата параноя — непрестанния му страх от възможни атентати срещу него или семейството му. Което практически се изразяваше в най-строго нареждане никъде в двора да няма и сантиметър неосветено място.

Днес тази му вече постоянна неприязън спрямо изтъкнатия член на Постоянния комитет бе в особено активна фаза. Защото бе не само техник от поддръжката, а и шпионин. Току-що бе използвал специален микрофон в кутията с инструментите, за да запише последните телефонни разговори на Вей. Сега бързаше да предаде записа на контакта си от контраразузнавателния сектор на ДОБ. Още повече, че бе пристигнал дублиращият го агент и вече метеше двора на Гаофан. Кутията с „инструментите“ му стоеше на декоративна скала, насочена към прозореца на Вей.

Техникът слезе по стълбата. Отнесе и нея, и кутията с инструментариума в малък навес, скрит зад гъсти храсти, за да не разваля иначе красивия облик на парка. Заключи вратата, извади от устройството миниатюрна аудиокасета и набра номер на клетъчния телефон.

— Имам запис — докладва той. — Десет минути? Добре, тръгвам.

Излезе, отново заключи и се насочи към охранявания изход във външната ограда на комплекса, предназначен само за работници от поддръжката. Дежурният часови го познаваше, но въпреки това поиска да види пропуска му.

— На теб смяната не ти ли е минала? — запита той с видимо подозрение.

— Изпълнявах специално нареждане на уважаемия Вей Гаофан — отвърна техникът. — Изгърмяла една от прожекторните светлини на оградата му. Казаха ми, че не можело да се чака до утре, та току-що свърших.

Не бе стопроцентова лъжа. Сам бе повредил прожектора, за да има повод да стои на върха на стълбата цели два часа и да записва разговорите. Ръководещият офицер от контраразузнаването го бе инструктирал, че във връзка с политическите сътресения и чуждия шпионаж в държавата е нужно да се записват всички входящи и изходящи разговори на най-високопоставените големци. Неговата задача се свеждаше до това да си намира работа на удобни за целта места.

Часовият поклати глава — отлично знаеше, че нареди ли нещо Вей, то трябва мигом да се изпълнява, иначе… Отстъпи в страни и пропусна работника. Последният излезе и сви вдясно от пряката към площад „Тянанмън“. Мина покрай тълпите туристи около Забранения град и се насочи към старомодна чайна. Влезе, а обиграното му око светкавично обиколи помещението. Ето го и контакта, четеше вестник в един ъгъл.

Поръча си чай, взе чайника и пакетче английски бисквити. Тръгна към маса в дъното на заведението, а по пътя мина покрай човека с вестника и без да иска, изпусна бисквитите. Наведе се да ги вземе и продължи към избраната вече маса. Междувременно мъничката касетка премина в контакта.

Майор Пан бързаше. Но първо довърши чая и спокойно сгъна вестника, чак тогава излезе. Мина две преки пеша, за да стигне до паркираната кола. Там извади касетката от маншета на панталона си и я пусна на портативното устройство. Прослуша целия разговор, пренави го и отново го прослуша, като вече спираше на определени места и връщаше. И така още един път.

Сетне се замисли, облегнат удобно на високата шофьорска седалка. Вече знаеше: Юй Юнфу и Ли Куони не само са живи, а притежават митническата декларация на кораба „Императрица майка“, заради която в Китай бе пристигнал полковник Смит. Шанхайската двойка вероятно бе вече на път за Дацзу с готовност да продаде документа на Фен Дун срещу двата Макдърмидови милиона. Или пък Фен щеше да им го отнеме и да ги убие с благословията и на Вей Гаофан.

От разговора Фен-Гаофан обаче Пан научаваше много важен факт — нов, от огромен интерес за Бухала и безспорно вече доказан. А именно, че Вей лично е замесен в операцията с „Императрицата“ и товара й. Ню щеше да бъде доволен.

Събитията бяха стигнали до положение, при което той — Пан — трябваше мигновено да вземе решение на чия страна стоят най-добрите му лични интереси. От едната бе използващият услугите на наемника Фен Дун Вей Гаофан — доказано замесен в прехвърлянето на опасния товар за Ирак още от самото начало. Той най-малко би харесал факта, че по дирите му души контраразузнавач, който знае всичките му взривоопасни тайни.