Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Чакай малко… какво…?

Връзката прекъсна. Джон въздъхна дълбоко и започна да се плакне. Прекрачи ваната, изсуши се внимателно, пазейки раните по лицето, грозните синки и червените ожулвания по кожата на цялото тяло. Топлата вода от струйниците бе поуспокоила болката и нервите, определено се чувстваше по-добре. Или така си внушаваше. Облече се, излезе. Но докато слизаше с асансьора, безпокойството му отново нарасна. Къде ли го изпращаше Клайн отново?

Облечена в най-късата си, най-разголваща и най-впита в тялото черна рокля, Ранди Ръсел събра всички мъжки очи на приема във вътрешния двор на британското консулство. Всъщност и женските очи привлече, дори още повече. Още в самия миг, когато се появи сред бляскавата тълпа елегантни хора. Нарочно не носеше грим, никаква дегизировка, само тук-таме личаха меки щрихи от най-модната козметика. Бледорусата коса сияеше около красивото й лице, физическите й прелести могъщо привличаха вниманието на цялата публика. Надяваше се мишената — Ралф Макдърмид — да бъде така впечатлена, че евентуално да не я разпознае. И защо пък не?

Взе си чаша шампанско от минаващия келнер и се приближи до единственото лице, което познаваше. Представител на британска фирма, параван на МИ-6.

Той й се усмихна с надежда.

— На работа или малко разтоварване?

— Че има ли разлика, Мал?

— От земята до небето. Ако разтоварваш, мога ли да се включа?

— Много си сладък — усмихна му се и тя. — Хайде следващия път, а?

Мъжът въздъхна.

— Е, значи тази вечер ще се правя на сводник. Жалко. Дадено, казвай с кого искаш да те запозная? И между другото, какво ти е прикритието?

Тя обясни. Той я поведе из двора, а очите на присъстващите неотклонно ги следваха. Както и очакваше, Макдърмид я забеляза бързо и веднага втренчи в нея жаден поглед. Тя дръзко му се усмихна, но продължи разговора си с междувременно представената й възрастна китайска дама, член на местното самоуправление.

— Бихте ли ме представили на господина, който идва към нас, мадам Сун?

Макдърмид се примъкваше ловко сред множеството и скоро бе при тях. Ужким неволно докосна голата ръка на Ранди и се поклони, заговаряйки с китайката.

Тя му се усмихна чаровно, а на Ранди рече:

— Внимавай с този господин, дете мое. Той е известен ухажор и прелъстител.

— Репутацията на г-н Ралф Макдърмид ми е известна — с усмивка откликна Ранди.

— Е, тогава ви оставям да се опознаете — подхвърли китайката.

Макдърмид учтиво се поклони, дамата бавно се отдалечи, а той съсредоточи вниманието си върху събеседницата. Бе доловил отчетливия американски английски, огледа лицето й и в очите му се мярна мимолетна сянка, сякаш усети, че в нея има нещо не на място.

Ранди мигом направи сърдито-глезена муцунка — отлично знаеше, че тя ще промени овала на лицето й.

— Е, да, чувала съм разни неща за вас, Ралф Макдърмид. Мога ли да ви наричам по малко име?

Сянката отмина, пред нея застана познатият похотлив сладострастник, жадно загледан в полуоткритите овали на женското тяло под разголващата рокля.

— И какви са тези неща, мила моя?

— Че Ралф Макдърмид е могъщ човек, и то в множество отношения.

Прямият намек и агресивното флиртуване на тази зашеметяващо съблазнителна жена събудиха в него резерви и той повдигна вежди:

— Коя точно си ти, миличка?

— Джойс Рей ми е името. Работя в „Импириъл Импорт-Експорт“, Сан Франциско.

— Или техните хора работят за теб?

— Все още не — въздъхна Ранди.

Сега Макдърмид искрено се засмя, хареса му чувството за хумор.

— О, амбициозна дама, така ли? Е, добре, Джойс, харесваш ми. Да се поразходим, може би да поседнем? Или пък да поизлезем?

— О, не знам… — въздъхна Ранди. — Така ми се иска да…

Наблегна на двусмислието в последните думи и Макдърмидовото лице порозовя, червенината заслиза и по врата му. Беше клъвнал.

— Добре, да се поразходим, а?

Предложи й ръка и я поведе към най-отдалечената масичка. Там набързо й разказа няколко добре подбрани анекдота и вицове за „Олтмън“, сетне отново я подпита за работата й. Съответно научи, че „Импириъл“ е износител на едро с клиенти в големите американски градове и клонове в цял свят, а самата тя е вицепрезидент на компанията.

Разговорът потръгна отлично и тя го поведе в нужната посока, когато той изведнъж се стегна. Ранди също усети лекото вибриране и тихия звук под сакото му. Търсеха го по клетъчния телефон. Това не бе хубаво, на всичкото отгоре лицето му се опъна, усмивката изчезна.