Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Мечтата на ЦРУ — ухили се той. — Е, готови сме за танц, нали? Къде е тайният ви изход?

Томи вече ги наблюдаваше с интерес, местейки поглед от единия върху другия. Засмя се и отвърна:

— Но ти се оказа прав — онези ги няма. Значи и ти нямаш нужда от таен изход.

— О, не — заинати се Смит. — През него ще мина. Няма да си затривам късмета, я.

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Полегнал на скромната кушетка в офиса след огромното напрежение, Клайн внезапно подскочи. Така и не успя да подремне достатъчно — телефонът звънеше отново за пореден път. Цареше пълен мрак, навън нощта бе смъртно тиха. Последният съд на околните пристани бе пристигнал още преди няколко часа — завръщащ се от Бермуда очукан морски траулер, а екипажът отдавна се бе прибрал по домовете.

Проклетият телефон отново иззвъня — остър, режещ звук, още повече при опънатите му докрай нерви. Веднага след разговора с Джон напълно заслужено се бе изтегнал по гръб, затворил очи, но… Седна в кушетката, извъртя крака и стана. Стъпи, залитна — бяха изтръпнали, клетите — и със замътена от недостатъчния сън глава закуцука към бюрото.

Звънеше синият апарат. Грабна слушалката, рече:

— Клайн слуша.

— Май в новия офис има и легло? — пошегува се бившият съветски инженер Виктор Агаджемян. — Две минути звъня, звъня, никой не вдига. Рекох си — няма къде да е, вероятно е ударил една глава сън.

— Какво иска Киавели, Викторе?

— О, да, да. Вече не си говорим за нещата от живота, а? Само служебно, така ли?

— Не и в три часа на разсъмване, Викторе. Не съм мигнал вече има… не знам колко си време.

— Добре, добре. Е, капитан Киавели вика, че стоката я местели утре заран. Не знае къде и защо, но нямал опасения, че е свързано с неговата задача.

— По дяволите? — ядоса се Клайн и напълно се разсъни. — Това ли е всичко?

— Дума по дума.

— Благодаря, Викторе. Парите ще бъдат в сметката ти.

— Не съм се и съмнявал.

Клайн прекъсна връзката, но слушалката задържа в ръка и се замисли дълбоко. Значи според Киавели местенето на Тейър е или рутинно, или свързано с договора за човешките права. Има известна възможност да опира и до „Императрицата“. И все пак има ли или няма? Така или иначе, беше си истинска беля. Няма да има достатъчно време да подготви изпращането на цивилен екип или военен отряд. Вдигна очи, погледна корабния часовник. Но пък, да… за алтернативен план време може би оставаше. Натисна вилката и започна да набира.

Хонконг

Беше се оказал прав. Така си каза Джон, след като дълго време наблюдава хотелските изходи отвън. Изглежда, наистина никой не го очакваше. Освен, разбира се, агентът на самата Ранди. Тя сигурно си въобразява, че може би той не го е забелязал още в тайната квартира. Ама такава си бе тя — „грижовна“, трябваше да й го признае. Хрътка и половина, особено когато е на задача.

Хората от хотелската прислуга се правеха, че не забелязват охлузения му външен вид и нощното му отсъствие. Усмихваха му се вежливо, някак си конспиративно, дори добронамерено. Остави ги да си мислят каквото си искат и хвана асансьора за своя етаж. В стаята влезе в банята и пред огледалото търпеливо отлепи лепенките от лицето си. Огледа раните и на няколко пъти примига от болката при допира. За щастие всичките бяха относително повърхностни. Копнееше за един душ, но предпочете малкото джакузи във ваната — то поне щадеше лицето.

Тъкмо се намокри и зазвъня телефонът. Бе в джоба на закачената отсреща хотелска роба, на една ръка разстояние от ваната. Беше го оставил там още когато тръгна за „Донк & Лапиер“.

— Да?

— Заминаваш довечера — рече Клайн.

— А какво ще правя в Дацзу ден и половина? На турист ли ще се правя? Нали нареди да се заема с Макдърмид — поне докато съм тук?

— Това бе преди три часа. Сега имаме сериозни промени в общата ситуация — възрази Клайн и му разказа за обаждането на Агаджемян и ситуацията около Тейър.

— Ще успееш ли да изпратиш екип за толкова кратко време?

— Нали за това ти се обаждам, полковник. Ще се наложи да помогнеш на Киавели да изведе Тейър.

— Само ние двамата ли? Че как ще го направим? Забрави ли, че аз дори и китайски не говоря?

— Киавели говори. И нямам време да ти обяснявам всички подробности. Ще научиш всичко необходимо на място. Можеш ли да тръгнеш веднага?

— В момента съм във ваната. Дай ми поне 20 минути, а?

— Няма да събираш багажа. Ще изпратя човек да го направи и да ти плати сметката. Долу ще те чака кола, тя ще те откара направо на летището. В нея ще има дрехи и всичко друго необходимо. На самолетоносача ще те прехвърли реактивна машина на ВМС. Желая ти късмет!