Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Слушай, Фен, проблемът е в декларацията ! Трябва да я вземеш, преди американците да са ни изпреварили!

— Добре, ще стане. Нали първо на теб се е обадила? Това е добър знак. Значи смята, че американците няма да й заплатят колкото нас или просто не им вярва. И няма да им се обади, освен ако не й остане друг избор.

— Откъде си толкова сигурен?

— Сметката е проста: американците се стремят към добри отношения с Китай, подготвили са договор за човешките права — искат да го пробутат. Получат ли декларацията, кризата приключва. Жената е достатъчно умна да разбере, че Китай ще поиска САЩ да ги върнат в Пекин — нея и съпруга й, — за да ги накажат. Затова предпочита твоите пари. Освен това не вярва в американската коректност.

Гневът на Макдърмид се поохлади. Фен умееше да го манипулира.

— Може и да си прав. Рискът ще бъде по-голям за нея и Юй. Все пак успях да спечеля малко време. Тръгвай за Урумчи и ги намери.

По лицето на Фен се изписа скрита подигравка.

— Не бих заложил на такава игра, тайпан. Знаеш ли къде е Урумчи?

— Зная Шанхай, Пекин, Хонконг и Чунцин. Останалата част от шибаната ви, невежа страна си е пълна пустиня. И пет пари не давам за нея.

— Знаеш ли, тайпан, не си далеч от истината — сега по лицето на Фен наред с трудно уловимата ирония се мярна и известно възхищение. — Умна е Куони, мръсницата. Урумчи е на края на света — в Синдзян, чак в северния край на пустинята Такламакан. То отвъд Хонконг почти нищо няма, както и сам казваш. Ужасно трудно ще бъде било за теб, било за мен да стигнем в Урумчи преди края на утрешния ден. От друга страна, от Урумчи те могат да се придвижат във всички посоки, и то само за няколко часа. Да речем, че хванат самолет до един от двата по-големи града около Дацзу, може би Чунцин. Сетне иди, че ги гони. Е, мога да ида в Чунцин, но трудно ще е да ги намеря, дори и за човек с моя опит.

— Обаче заминаваш, Фен, и това е! — този път Макдърмид просто нареждаше.

Фен сви рамене и лицето му отново бе непроницаемо.

— Добре, тайпан. Незабавно хващам самолет за Чунцин. Я ги спипам, я не, но при всички случаи ще успея за срещата при Спящия Буда.

— И ще устроиш засада, нали?

— Естествено.

Макдърмид мигом избухна.

— Но онази кучка именно засада ще очаква!

— Да очакваш, е едно, да я предотвратиш — съвсем друго. Винаги мога да предвидя ходовете им, именно защото зная какво ще очакват. Може би ще ги изпреваря.

— Ами ако се откажат от срещата?

— Ако сметките ми са верни, тях ги е страх и от Вашингтон, и от Пекин. Рано или късно майор Пан и неговите копои от тайните служби ще ги заловят. Твоите пари са им най-добрата възможност — и за оцеляване, и за друго. Е, да, изпълнени са с подозрения, очакват да им извъртим някой и друг номер. Значи са се подготвили, взели са някакви мерки. Ще се надлъгваме, ще играем игрички. Но Куони няма друг шанс — сама се издава в записа.

— Надявам се поне сега да си прав.

— О, този път няма да ме изиграят — в очите на Фен светнаха жестоки искрици.

— Помни, че жената се движи на няколко хода преди теб още от шанхайската история.

— Е, и затова вече е прекалено самоуверена.

Макдърмид се замисли. Не беше спец по физическите дела, но не беше и слабак. Би могъл сам да се яви на срещата при Спящия Буда, можеше и да стреля. Във Виетнам бе оцелял като действащ лейтенант, а там лейтенантите измираха като мухи. Бе надхитрил и самия Вашингтон в собствената му игра — не се ли бе издигнал до истинските финансови тавани? Сега се опита да прецени важността на задачата: много фактори се преплитаха. Тц, декларацията е прекалено важна, за да я довери само на Фен. Ще отиде и той. Ще отидат заедно.

— Тръгваме и двамата — реши той на глас. — Ти обаче още тази вечер, аз утре сутринта. Кой ти е главният контакт в Пекин?

Зададе въпроса неочаквано, ужким между другото. Ако се хване. То часът на истината трябваше да настъпи рано или късно. Макдърмид отдавна се канеше да попита, не че очаквате честен и прям отговор, но все пак… Ужасно интересно бе да разбере кой е онзи всемогъщ човек? Толкова силен, че да може да изпрати подводница след „Джон Кроу“. Дори да убеди капитана й да действа на базата на непотвърдена информация, че американски тюлени се канят да претарашват „Императрицата“.

Фен повдигна вежди и се подсмихна.

— Слушай, тайпан, ти нали не ми плащаш за имена? Плащаш ми да ти върша работа.

— Плащам ти да изпълняваш онова, което ти казвам! И да отговаряш, когато те питам!