Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Пак погледна часовника. Къде по…

Телефонът иззвъня. Беше синият апарат зад бюрото. Боже, той е! Клайн го грабна мигновено.

— Джон?!

— Не съм Джон. Обажда се Виктор.

— Извинявай, Викторе… — рече Клайн, като се насили да прикрие разочарованието в гласа си.

Наложи се бързо да се пренастройва. Бивш съветски хидравличен инженер, понастоящем арменски поданик, Виктор Агаджемян все още живееше и работеше в Москва. Негова фирма участваше в строежа на гигантски язовир на Яндзъ, затова разполагаше с нужните документи и можеше да пътува навсякъде в Китай. Бе също един от първите хора, които Клайн вербува за целите на Приют едно в азиатските райони и най-вече в Китай.

— Осъществи ли контакт? — запита Клайн.

— Да. Киавели каза, цитирам: „Старият затворник ми се струва напълно истински. Физическо състояние добро. Районът предимно селски, лоша инфраструктура, малко военни поделения, доста разпръснати, примитивни летища. Ниво на потенциална съпротива — средно към минимално. Възможности за извеждане — обещаващи. Приблизително време: десет до 20 минути общо.“ Това е, Фред. Каниш се да измъкнеш старчето, а?

— Какво ти е мнението за подобна операция?

— От онова, което видях с очите си, капитан Киавели изглежда прав. От друга страна, затворника не съм го виждал.

— Благодаря ти, Викторе.

— За нищо. Парите по обичайния начин ли ще пристигнат?

— При промяна ще бъдеш уведомен — разсеяно отвърна Клайн, защото отново мислеше за съдбата на Смит.

— Извинявам се за досадата, но пък времената в Русия, а и в Армения, едва ли са от най-добрите.

— Разбирам, Викторе, благодаря ти пак. Винаги си бил отличен професионалист.

Клайн остави слушалката, за миг се върна към доклада на Киавели. Пък може и да се получи… но къде, по дяволите, е Джон!

Пак погледна часовника. Накрая свали очилата, потри очите си и втренчи поглед в телефона, сякаш се опитваше да го хипнотизира. Да позвъни, дяволът!

Неделя, 17 септември

Хонконг

В тайната квартира на Фирмата Смит се завъртя на пети.

— Налага се да тръгвам.

— Хей, войнико, я се спри — сопна се Ранди. — Никъде няма да ходиш, докато не обясниш за какво ставаше дума.

Джон се поколеба. Затрае ли си, те ще се обадят в Ленгли и оттам ще наредят да се проверят неизвестните около него самия. Но колко да им каже, без да издънва операцията и изобщо всичко? Не можеше да им разкрие много, а и нямаше как да ги баламосва. Внезапно възкръсналият Юй Юнфу и най-вече съпругата му бяха подхвърлили прекалено много факти, включително и товара на кораба. Започнеше ли да обяснява, така или иначе щеше да разкрие собствената си мисия и роля.

— Добре, ще ви информирам — рече той. — Но нямам право да разкривам всичко. Имам изключително строги заповеди, познавате принципа на ограничената необходимост от достъп до държавната тайна. Но мога да разкрия следното: работя за Белия дом. Дадоха ми задачата, защото случайно се намирах на научна конференция в Тайван и имах възможността незабавно да се прехвърля в Китай. Така бе най-удобно за всички. Жената, чийто глас току-що чухте, е съпруга на човека, който също говори за малко, а той е жизненоважен в създалата се ситуация. И двамата бяха изчезнали, но аз не знаех, че той е предполагаемо мъртъв. И незабавно трябва да предам информацията на моя шеф.

— А какви бяха приказките за кораба, товара и декларацията, химически оръжия и прочие? — настоя Ранди.

— Е, това нямам право да разкрия.

Ранди се взря в очите му, търсеше лъжа. Но не я видя, усети само дълбоко безпокойство и голямо притеснение. Притесни се и тя, познаваше човека.

— Задачата ти има ли отношение към изтичането на информация от Белия дом?

— Изтичане ли? Значи това пък е твоята задача. Затова ли следите Макдърмид?

— Хм, да. Той се появи и в твоето поле на работа, нали?

— Да — потвърди Джон. — Само че незабавно трябва да докладвам.

— Това важи и за мен — поклати глава Ранди.

В помещението се върна Томи, която бе излязла да огледа района.

— Проследили са ни — кисело рече тя. — Ако ще излизаш, Джон, ще се наложи да използваш другия изход — страничния, към следващата сграда и по-следващата. Там ще стигнеш до едно кръстовище…

— Кой е отвън?

— Хора на онзи Фен. Наблюдават улицата и задната алея. Само че видимо не знаят къде точно се намираме ние.

— А въпросният изход чист ли е? — запита Джон.

Тайна квартира без осигурени поне два-три резервни изхода не бе тайна.