Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Клайн знаеше фактите, но си премълча. Опита се да се овладее и да бъде максимално търпелив. Нека президентът излее гнева си.

— Точно така, г-н президент. Но казахте „пак ли“, затова да попитам — в какво друго е замесен Макдърмид?

Кастила свали очилата и разтри основата на носа си, сякаш се опитва да прогони наченките на главоболие.

— Ами от Белия дом информацията изтича здравата… — почти избухна той.

Сетне нетърпеливо разказа на Клайн за краткия доклад на Арлийн Дебоу относно срещата между Кот и Макдърмид в Манила.

— Е, какво мислиш сега? Има ли връзка между тези „пробойни“ и „Императрицата“?

— Незабавно ще започна проверка в тази насока. Но честно казано, не разбирам защо Макдърмид ще се замесва в такива нечисти неща като товара на „Императрицата“. Той и без това си е чудовищно богат. Компанията му е от просперираща по-просперираща. Защо да рискува с някаква си пратка химикали с двойна употреба ? Защо? Няма логика… Още малко пари ли? Не му трябват. Няма никакъв смисъл…

— Наистина няма смисъл да се хаби за еднократен товар — рече Кастила. — Обаче може би ръководи цяла поредица незаконни операции от този характер и общата печалба е доста голяма, дори и за неговите мащаби? Възможно е също това да му доставя удоволствие, да си играе адреналиново-емоционални игрички със закона и държавата. Има такива случаи, знаеш. Описани са такива хора.

— Има и друга възможност — напоследък дъщерните му предприятия и централи да са позагазили с печалбите и да им е нужна финансова инжекция. И той се е навил да подкрепи незаконни операции като „Императрицата“. За тях няма да плаща и данъци… и все пак?

Замълчаха, в помещението се възцари неспокойна тишина. Пръв се обади президентът:

— Не мога да си припомня друга компания, съперничеща по успех на „Олтмън“ в умението да приобщиш бивши ръководители от всички сфери на живота и да превърнеш в гигантски печалби колективните им умения. Но пък бизнесът и политиката винаги са вървели ръка за ръка. Прибави и военната машина… и какво? Не ти ли напомня за Айзенхауеровото предупреждение да не позволяваме на военнопромишления комплекс да придобива прекалено голямо влияние? Това вече би било рискова опасност и за държавната институция, и за всичко останало… защото ВПК може да стане неуправляем.

— Напомня ми, да, и то само в черна светлина — съгласи се Клайн. — Бивш служител на „Олтмън Груп“ споделил с мой агент, че девизът на компанията е: „Смесвай бизнеса с политиката в нужното съотношение, то ще донесе максимални печалби“ .

— Меко казано — кисело откликна Кастила. — Обаче може би именно в това мото се крие и нашият отговор. Изглежда, Макдърмид се движи по този път. За него таван за печалба или богатство не съществува. Парите никога няма да му стигнат. Изглежда е решил да направи бърз финансов удар с „Императрицата“ и да тръгне да гони следващата печалба.

Хонконг

Ранди Ръсел нареди на таксиметровия шофьор да направи пълен кръг по карето между четирите непосредствени пресечки и да спре, когато отново се изравнят с главния вход на „Конрад Интернешънъл“.

Джон Смит тъкмо бе направил „санитарна“ разходка нагоре и надолу по улицата с цел проверка дали вече не го чакат пред хотела. Сега бе застанал на входа и отново се оглеждаше, сетне задоволен от проверката, влезе в хотела. Ранди обаче направи свой, собствен оглед и незабавно забеляза уличния продавач зад количката в сянката. Бе китаец с клетъчен телефон в ръка. И вече бързо говореше в него.

Именно това бе и очаквала — хората на Макдърмид продължаваха да следят Джон. Естествено, не бе повярвала на всичките му измислици, но поне го бе махнала от главата си най-малкото за през нощта. Даде на шофьора адреса на сградата с офисите на „Олтмън Груп“. Сетне набра номер по клетъчния си телефон.

— Савидж — обади се глас отсреща.

— Закова ли Макдърмид?

— Разбира се. Проследих го по цялата верига и обратно до Централата. Качи се на мансардния етаж.

— Екипът на място ли е?

— Да.

— Идвам.

Когато стигнаха на място, Ранди плати на шофьора и се запъти към нисък черен буик, като в ръка носеше коничната си шапка. Отвори вратата и се настани на мястото до шофьора.

— Оттук аз поемам, Алън. Ти влез и се оглеждай за главната Макдърмидова акула. Видиш ли го, просто го следи. Давай.

Нисък и масивен, Алън Савидж едва ли приличаше на оперативен работник на ЦРУ, поне не и на онези, дето ги показват по филмите. Този факт обаче работеше само в негова полза. Сега кимна, излезе от колата и прекоси улицата на път към високото здание. Ранди прескочи скоростния лост и се намести на шофьорското място. И тъкмо в този миг забипка телефонът. Беше Алън.