Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Ето, такава е целта на подлеца Гаофан, мислеше Ню, отвратен и същевременно уплашен. И не, тук не играеше алчност за пари, тук ставаше дума за жажда за власт.

В този миг на задната врата на кабинета се почука. Бухала закрачи към нея с абсолютно нетипична за възрастта му бодрост. На прага бе майор Пан.

— Влизай — нетърпеливо подкани посетителя си Ню.

Майорът, винаги неспокоен в близост с големите играчи, седна неудобно на ръба на стола, отпуснал възпълното си и подобно на тромава птичка тяло. И наистина приличаше на птичка — напрегната, всеки миг готова да отлети. Интуитивният Пан незабавно бе усетил бурята в душата на Ню. При това го бяха вдигнали посред нощ в Шанхай с нареждане незабавно да отпътува за Пекин. Е, близостта с елита винаги плашеше Пан. Особено близостта с член на Постоянния комитет.

Ню отново закрачи със зле прикриван бяс.

— Какво ново в разследването около американския агент и „Императрица майка“? — попита той.

— Не съм напреднал много, сър — отвърна Пан и проточи врат, за да следи по-добре нервната разходка на Бухала из помещението. — Наложи се да освободим Ли Аожун след разпита. Продължава да твърди, че не знае нищо във връзка с бизнеса и изобщо дейността на зет си, нито пък за изчезването на същия и съпругата му.

Ню се закова на място, занемял.

— Наложило се да го освободите? Защо? Ако става дума за техническа формалност, мога да…

— Не става дума за формалност, сър.

— Тогава за какво?

Пан бавно и извънредно внимателно подбра думите си:

— Струва ми се, че въпросът е бил повдигнат пред генерал Чу. Относно юридическата страна на задържането и разпита на Ли без официално да сме го арестували.

— Някой се е заял за рутинни неща, и то в свързан с националната сигурност случай? И то с генерал Чу? Абсурдно! Кой е повдигнал въпрос?

— Мисля, че от Централния комитет.

Ню се намръщи. Генерал Чу срещу ЦК? Лошо се е получило. Да. И все пак генералът би трябвало да го информира. Значи сега трябва най-внимателно да наблюдава и генерала. То и без това и преди не бе стопроцентово убеден в лоялността му.

Ню отново обърна лице към майора, потискайки гнева и чувството за безсилие. За миг бе забравил за навика на Пан да шикалкави и да не взима страна по какъвто и да е въпрос извън официалните му задължения. Пан смяташе, че така се самосъхранява, и си беше вярно, за това говореше и фактът, че все още е на служба в един от най-важните отдели на ДОБ.

Само че Ню нямаше време за любезни и деликатни разговори. „Императрицата“ влизаше в иракски води в сряда сутринта. А днешният ден — неделя — вървеше към края си.

— Кой от ЦК? — рязко запита той. — Вей Геофан, нали? Познавам си колегите, Пан, така че не увъртай, а ми кажи направо! Ще си остане тук, само между нас.

Пан се поколеба, след малко рече неуверено:

— Мисля, че може да става въпрос и за името, което споменахте.

Сега в гласа му прозвуча лека надежда и той неочаквано запита:

— Да прибера ли Ли Аожун отново, сър? Ще го поставя под домашен арест, а? Поне по всяко време ще знаем къде се намира?

— Не! — мигом отсече Ню, помисли и с по-кротък тон добави — Няма да заработи в наша полза.

Бухала не желаеше да привлича вниманието на Гаофан към успоредното си разследване и изобщо да му подсказва къде лежат подозренията му. Същото важеше и за Пан.

— Засега ще продължиш да го следиш отблизо. Нали не си свалил опашките от него?

Тревожно загледан в Бухала, Пан мълком и бавно поклати глава в знак, че не е преустановил наблюдението.

Направи го така загрижено, че Ню мигом се досети какво го измъчва: Вей Гаофан е притиснал генерала достатъчно силово, вероятно му се бе и заканил. Което означаваше, че Пан е продължил да следи Ли по своя инициатива и сега ужасно го е страх от евентуалните последици. А генералът би желал Пан да действа в правилната посока, само че ако може без неговото знание. Така ставаха нещата в Китай.

Ню от години знаеше, че и Пан работи по този начин и винаги е повече от дискретен. Затова и кариерата му бе вървяла нагоре, имаше поредица успехи като един от най-добрите следователи на контраразузнаването. Формално внимаваше да не нарушава заповедите, а тайно изкривяваше смисъла им, за да получи резултати. Именно това му бе нужно на Ню сега. Затова и в случая Пан бе особено ценен.

— Добре — кимна Ню. — Продължавай абсолютно в същия дух.

— Слушам, сър — отдъхна скрито Пан, отлично разбирайки, че Ню не желае собственото му име да бъде споменавано във връзка със случая.