Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Вече? — запита тя.

— Изглежда, Макдърмид е забравил нещо. Тъкмо излиза.

Ранди затвори и проследи с очи фигурата на входа. Запъти се към очакващата го черна лимузина, а от нея изскочи униформен шофьор и му отвори вратата. След малко лимузината потегли, буикът с Ранди — след нея.

Пътуваха в посока към тъмнеещите хълмове под Виктория Пийк. Тук — на по-високото — сградите бяха големи и впечатляващи, градът под тях трептеше в разноцветни светлинки, сякаш помръдва в прекрасен, бавен менует. Отвъд бяха пристанището, съседните острови и целият добре осветен полуостров на Каулон. Светлееха и по-нататъшните нови територии.

Лимузината влезе в алеята на стар, видимо добре поддържан дом в китайски стил, точно над залива Рипълз. Ранди спря на съответното разстояние и изчака Ралф Макдърмид да освободи автомобила. В същия миг от дома изтича висока, стройна жена. Хванати ръка за ръка, двамата потънаха във входа.

Ранди натисна бутона на предварително запомнен номер.

— Май се прибра в топлото домашно гнезденце. Извадим ли късмет, разполагаме поне с два часа. Дай ми Бъргър. Хам, носиш ли нужното?

— Естествено, чудни черни чантички, ей туканка са — приветливо откликна електронният вълшебник Хамилтън Бъргър. — Само да се разкара онзи — асистентът на баровеца — и започваме да си споделяме тайните.

— Само че внимавай. Този път не сме в някое си шибано посолство. Тези тук са повече от експерти.

— Няма да намерят нищичко, обещавам ти.

— Добре. Аз оставам при Макдърмид. Той сега е много зает.

— Ще позвъня, след като сложим гадинките и излезем.

— Трептя от нетърпение — усмихна се Ранди и от китайските си дрехи измъкна напълно американски сандвич с пуешка шунка и сирене.

Похапна, замислено загледана в движението на любовните сенки зад щорите на дома отсреща. Натрапчиво я мъчеше друга мисъл: всъщност Джон защо следи Макдърмид?

През отворената врата зад гърба му светлината падаше върху елегантното, празно бюро в чакалнята на „Донк & Лапиер“, където бе седяла онази екзотично красива китайска секретарка. Джон се върна и заключи вратата, с леки стъпки закрачи към вътрешните помещения. Беше се измъкнал през задния вход на хотела веднага след раздялата с Ранди и влизането си във фоайето. Лесно бе намерил такси и то го бе довело до сградата. Сега бе в черните дрехи, с раничката на гърба, внимателно заслушан в шумовете. Но бе тихо, нямаше и светлини. Офисите изглеждаха напълно празни, както бе и очаквал. Обаче знае ли човек…

Вратата към офисите бе отключена. Влезе, пристъпвайки на пръсти по синия килим. Пред всяко поредно помещение спираше да се ослуша. Така стигна до абаносовата врата на Директора Шарл-Мари Кройф. Е, тук фирменото светилище бе оборудвано с две скъпи, професионални ключалки. След пет опита с най-различни инструменти и многоцелеви шперцове Джон накрая проникна в заветното помещение.

Вътре цареше белезникав мрак, затова запали джобното фенерче. Очите му минаха светкавично по канапето, махагоновото директорско бюро и корабните модели, стенния сейф отляво. Приближи сейфа с една и съща мисъл — по време на посещението му и когато Смит бе споменал евентуалните връзки с китайски компании, Кройф неволно бе отправил поглед именно към него. Интуицията му подаваше надежди, че може би в него има нещо важно във връзка с „Императрицата“.

Сейфът бе компактен, с несложна цифрово-шифрова ключалка. Точно както го бе и запомнил. Сред инструментите си имаше миниатюрна електродрелка. Тя тихичко и ритмично запърпори, докато видиа бургията — производство на спецотдела на Приют едно — безпрепятствено потъна в стоманата. Проби четири дупчици около ключалката, постави предварително подготвените фишечета пластичен експлозив във всяка една и ги свърза с мъничък детонатор. Работейки бързо и безшумно, покри сейфа с шумозаглушителна плоскост и приклекна зад бюрото, заслушан в буйно тупащото си сърце.

Натисна бутона на портативното устройство и взривът — макар и силно заглушен — поразтърси стаята, а звуковата вълна стигна най-малкото до чакалнята. Стиснал беретата в ръка, Смит се заслуша напрегнато. Минаха поне пет минути, прибра пистолета в кобура и се приближи до сейфа. Вратичката бе полуотворена. Извади всички документи, занесе ги на бюрото и бързо ги разгледа.

Спря се на петия — беше писмо, вероятно същото, предизвикало отговора, който бе намерил в сейфа на Юй Юнфу в шанхайския му дом. Адресирано не до Жан Донк, а до директора Кройф и подписано от шефа на „Летящия дракон“ Юй Юнфу. И още по-важно — с копие до Ралф Макдърмид, главата на „Олтмън Груп“.