Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Все пак заинтересуван, зачете към края. Нищо интересно… макар че към втората страница бе защипан плик. Разгледа го също внимателно — пликът носеше логото на „Донк & Лапиер“, а на него на ръка бе написано:

митническа декларация — Басра

„Императрица майка“

Толкова време му бе отнело… и безсмислени човешки жертви… но пък ето го резултата! С треперещи пръсти отвори плика, измъкна единствения лист хартия в него и го разгъна.

Не беше декларацията. Зачете се в написаната на ръка бележка, скръцна със зъби и остра вълна на ярост прониза гърдите му.

Губиш си времето, Смит. Смяташ ли, че бих оставил нещо толкова важно на място, където да го откриеш така лесно? Декларацията я унищожих. Иде твоят ред.

Подписана бе с инициали: Р.М. Ралф Макдърмид. Арогантно копеле! Знаеше си, нали! Ама пък как…

Замисли се и замръзна. Иде твоят ред…

— Добър вечер, полковник Смит — тихият, копринен глас дойде откъм вратата.

Светлината на тавана неочаквано лумна, обля помещението. Току до прага, но отвътре, стоеше Фен Дун, червеникавата му леко запотена коса мътно блестеше. Изражението му бе сериозно, почти тъжно — като на опечален, — но пък по ъгълчетата на устата му играеше тъничка усмивка на безкрайно и искрено задоволство. Държеше насочено в Джон миниузи. И докато се гледаха като котараци, Фен махна с ръка зад гърба си. В стаята нахлуха четирима въоръжени мъже и се разгънаха във ветрило.

Неделя, 17 септември

Пекин

Стенният уестминстърски тип часовник отбеляза половината час с мек камбанен звук. Ню Цзянсин го чу достатъчно ясно, будните му очи пробягаха по стените на кабинета в периферията на стария район Сичън. Неспокоен бе Ню в този съдбовен момент, душевните му терзания — необичайни за характера му на достоен стоик. Всъщност сега в съзнанието му бушуваше истинска буря. Да изпратят подводница! Експедирането на подводния съд на име „Чжоу Енлай“ да плаши американската фрегата „Кроу“ бе демонстрация на такава колосална глупост, ход толкова престъпно опасен, така изцяло противопоказан на реалните китайски интереси, на Китайската народна република, че Ню просто не бе на себе си от омерзение и ярост.

Огънят в очите му би изплашил всеки, дори и колегите му от върховните партийни органи, привикнали на срещите и заседанията си да имат работа с полузаспалия, дремещ Бухал. Сега се бе превърнал в един нов, непознат никому Ню — вездесъщ и разгневен, енергичен, опасен. Изправи се и закрачи бясно — същински тигър в неголямото помещение. След изненадата вече успяваше да се пребори с първия й шок, разбрал и постепенно анализиращ новосъздадената ситуация. Макар че Гаофан бе успял добре да прикрие машинациите си, в съзнанието на Ню вече нямаше никакво съмнение, че зад решението да бъде изпратена подводница стои Вей.

Този извънредно неразумен ход не само разкриваше на американците, че китайски подводници следят техния Пети флот, а добавъчно, и то астрономично, увеличаваше опасността от въоръжен сблъсък около „Императрицата“.

Когато майор Пан за пръв път докладва съмненията си около Джон Смит, връзката на Ли Аожун с „Императрицата“ събуди у Бухала подозрения, че Вей Гаофан е сериозно корумпиран. Защото Ли бе негово протеже и не правеше нищо без изричното нареждане и благословия на Вей. Стори му се, че от товара на кораба двамата са решили да спечелят една хубава сума, практически малко богатство. А Вей едва ли бе първият поддал се на алчност член на чжуннанхайския елит. Обаче изпращането на „Чжоу Енлай“ обръщаше наопаки тази представа. Едното не се връзваше с другото, смисълът на предположението се изместваше.

Поставил ръце на кръста отзад, Бухала крачеше гневно из малкия кабинет — напред и назад, напред и назад, а всяка стъпка ядно подчертаваше отвращението и беса му. Сега вече бе напълно сигурен, че основен враг на договора за човешките права е тази истинска змия Вей Гаофан. Вей направо го саботираше. И още по-лошо — саботажът бе само част от гнусното му предателство. Всъщност Вей се опитваше да създаде инцидент между Китай и САЩ. Сблъсък от такава величина, дето може да върне човечеството назад към годините на студената война. Към натрупването на нови арсенали с оръжия за масово унищожение. Към класови катастрофи и антагонизъм от рода на Културната революция. Към тотална изолация на Китай, в която страната ще загине, разложена в собствената си жлъч, подклаждана от отново и отново рециклирана омраза.