Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Както обикновено, Фред Клайн влезе откъм западното крило, и то през входа за кухненския персонал. Агентите от Сикрет Сървис го поздравиха учтиво и го препратиха нагоре — към президентския апартамент.

Кастила бе в една от гостните, седнал на канапе, тъжно взрян в чашата с кафе. Вдигна очи към влезлия си гост и в тях блесна надежда, но и тя бързо умря.

— Изглеждаш по-тревожен и от мен. Не дойде ли факсът?

— По-лошо. Дойде, но документът не е истинският. В антверпенската архива са завели фалшификата.

Кастила изруга и наведе глава.

— Толкова се надявах… нищо — и от Багдад нищо, и от Басра, сега и Антверпен. Да няма някаква грешка? Твоят агент защо ще ти изпраща фалшификат?

— Агентка. Не, сър, тя просто не познава цялата ситуация. Не можех да й обяснявам как точно стоят нещата в голямата си цялост. Или защо ни е нужен еди-кой си документ. Тя е европеец, действащ в европейски град. Заловят ли я по една или друга причина, тя просто няма какво да им каже. Знаете колко голям е рискът кризата около „Императрицата“ да се разчуе. В Ирак положението е по-различно. Онези вече знаят, че търсим документа, и няма да разгласят нищо, защото химикалите са им нужни.

Президентът въздъхна.

— Новините стават все по-лоши и по-лоши. Седни, Фред, пийни кафе с мен.

Клайн се намести на отсрещно кресло, Кастила наля вряло кафе от каничката и му го подаде.

— Знаеш ли, лекарите онзи ден ме предупредиха да намаля кафето. На всичкото отгоре и Каси ми пее същата песен. Ама да вървят по… На тях им е лесно. Работата я върша аз, нали?

— Така е — тъжно се усмихна Клайн и захапа мундщука на празната лула. — Вие носите цялата тежест. Но какво е станало? По телефона не искахте да ми кажете.

Кастила отпи голяма глътка, сякаш напук на забраните.

— Китайците се включиха в играта и веднага вдигнаха мизата. Прескочиха вербалните закани, направо изпратиха подводница — подир „Кроу“.

Клайн повдигна вежди.

— Нападнаха ли?

— О, не, не. Засега и ние си траем.

Клайн извади лулата от устата си и неспокойно я завъртя в ръце.

— Откъде са я взели тази подводница, сър? Как така се появи изневиделица? „Кроу“ е доста надалеч и от Тайванския проток, и от Хонконг, дори и от остров Хайнан. Което означава, че техни подводници патрулират в Индийския океан. Може би дори и в Арабско море?

Президентът се изправи и отново изруга.

— Прав си. На всичкото отгоре вероятно следят движенията на Пети флот.

Клайн кимна с глава в знак на съгласие.

— Според мен, г-н президент, това е знак, че някой в Пекин желае да ескалира конфронтацията, да раздуха нова заплаха.

— Май че ще се съглася. Освен това в Чжуннанхай вероятно е започнала борба за власт.

— Логично е. Дали е обхванала целия Постоянен комитет? Може би дори и Политбюро?

— Би било хубаво, ако знаехме, Фред.

— Засега нямам сведения в такъв смисъл от тамошната агентура. Но пък китайците са спецове по потулване на тези неща. Ето, и в печата им няма и дума относно „Императрицата“.

— Е, какъв съвет ще ми дадеш, Фред? Да изчакваме, да внимаваме, да се зъбим по малко, а? Да запазим „Кроу“ на място и да се правим, че не виждаме подводницата им?

— Мисля, че засега това е правилният подход, г-н президент. По-късно или ще разполагате с доказателства, или с моята оставка.

Очите на Кастила охладняха.

— Това не е изход, Фред. Я по-добре кажи дали твоите хора са отбелязали някакъв напредък?

— Съжалявам, г-н президент. Изглежда, остарявам, тази работа ме изтощава до крайност. Прекалено много неизвестни, но ето — първо: сигурни сме — белгийските съсобственици на „Императрицата“ знаят, че в товара има контрабандни материали; второ и може би още по-важно: белгийската компания се притежава изцяло от „Олтмън Груп“. Изглежда също, че върховният шеф на групировката Ралф Макдърмид е главен играч в цялата тази афера…

Клайн замълча, кръстоса ръце със стисната в юмрук лула и погледна президента — искаше да подчертае важността на последните си думи.

— Пак ли Макдърмид? — изпъшка президентът. — Той не е просто шеф на „Олтмън Груп“, този човек е всъщност самата институция, самата групировка. Той я основа, разви я, превърна я в една от най-могъщите финансови централи в световен мащаб. И го постигна за по-малко от две десетилетия. За Бога, при него работят сума ти важни личности — един от предшествениците ми, министри от последните четири правителства, бивши директори на ФБР и ЦРУ, конгресмени, сенатори, щатски губернатори и прочие, и прочие.