Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Това би означавало, че зад стените на Чжуннанхай има борба за власт.

Президентът кимна.

— Ако е така, тогава „Императрицата“ се превръща в нещо като разделителна линия между враждуващите фракции. А и ние сме по средата. И ситуацията може да стигне до катастрофална…

— С толкова много пръсти по бутоните и на спусъците, всъщност светът се превръща в заложник — загрижено издума Ериксън. — По време на кубинската криза руснаците изпратили подводници да следят корабите от нашата блокада. Един от капитаните им си изпуснал нервите до степен да нареди готовност за изстрелване на торпедо в наш съд. Наложило се останалите съветски командири да го разубеждават. Разказвали са ми тази история. Върхова криза в историята на студената война.

— Може да се случи — съгласи се Броуз. — Червенко е сигурен командир, стабилен, на него можем да разчитаме. В същото време откъде да знаем до какво решение може да го доведе върховото напрежение. Всъщност повече ме е страх от командира на китайската подводница. Само Бог знае какво му се върти из главата…

И тримата замълчаха, навели глави.

Пръв се обади Броуз:

— Какво ще наредите да правим, сър?

— Досега китайците направили ли са агресивен ход?

— Според Червенко не са.

— Значи нашите да запазят същото статукво.

— Но почти няма време вече, сър.

— Зная, зная.

Обади се Ериксън:

— Намираме се на ръба, Сам. Не е ли време да уведомим обществеността? Или правителството? Конгресът? Нацията? Хората трябва да знаят пред какво сме изправени и срещу кого. Трябва да се подготвим и за най-лошото. Трябва и тях да подготвим.

Вицепрезидентът и адмиралът отправиха очи към Кастила, а той се взираше нейде далеч, далеч оттук и сякаш в миналото. Към нещо, което, изглежда, виждаше само той.

След малко се обади с приглушен глас:

— Смятам, че сте прави. Но засега ще уведомим само кабинета и Конгреса. Брандън, моля те да поговориш с ключовите хора на Капитолия. А дойде ли време да уведомим нацията, ще ти кажа. Не и сега. Все още не.

— Смяташ, че е разумно да не разгласяваме случая пред нацията? Но ако ситуацията се влоши и избухне скандал, срещу теб ще има ужасно много критики.

— Преди някой да се осмели да стреля, ще има истинска война на думи, а тя още не е започнала.

— Ами ако не стане така? — настоя Ериксън.

— Е, затова ми плащат — да стоя буден нощем и да получавам най-страшните вести сам, Брандън. С други думи — да поемам рисковете на професията. И няма да вдигам тревога, докато не зърна действително реална опасност. Това е игра опасна, тя износва хората докрай и понякога те не се заслушват в разумните предупреждения. Е, вдигна ли шум, то ще бъде именно когато видя угрозата в очите, с цялата й тежест и всичките й съдбоносни последствия. Тогава ще съм сигурен, че хората ще се заслушат.

Адмирал Роуз изрази съгласие.

— И аз бих постъпил така, г-н президент. А сега по-добре да се съсредоточим върху фактите и цялата информация.

Антверпен, Белгия

Световната централа на „Донк & Лапиер“ е четириетажно тухлено здание, строено през 1610 г. в типичния фламандски стил. Апартаментът на Дайън Кер бе сравнително близо до нея — северно от Мер и недалеч от Гроте Маркт, Катедралата и река Шелда. Затова тя реши, че най-удобно е да иде пеша. Имаше среща с Луис Лапиер, председател и заместник-директор. Секретарката я посрещна и незабавно насочи към най-горния етаж.

Там я пресрещна възторжен млад мъж.

— Госпожице Кер, за нас е голяма чест! С огромен интерес прочетох романа ви „Марионетката“. Аз съм личният секретар на мосю Лапиер. Той ви очаква с голяма радост. Моля ви, заповядайте, заповядайте.

Коридорите в старата сграда бяха тесни, но пък таваните — високи, прозорците — също. Подобно бе положението и в кабинета на Луис Лапиер. Бе сравнително малък — през седемнайсети век отоплението е било голям проблем — но както казахме, с висок таван и красива камина, а през прозорците се откриваше прелестна гледка към обширните антверпенски докове.

Заместник-директорът бе човек дребен и слабичък, с елегантни дрехи и леко старомодни маниери. Човек от старото време, от Стария свят, както обичаше да се изразява самият той.

— Ах, госпожице Кер — започна той на стилизиран английски, в който се долавяше френското произношение, — чел съм ви книгите, разбира се, че съм ги чел! Вълнуващи, чудесни произведения. Такива изискани приключения, такава блестяща интрига, безподобна изобретателност и така живо, увлекателно, нали! Особено ми хареса „Понеделнишки мъже“. Откъде знаете толкова много за света на убийците? Направо прелестно! Сигурно сте били таен агент, нали?