Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Точно в осем часа вечерта госпожица Дайън Кер се появи пред заключения параден вход на „Донк & Лапиер“, облечена неофициално в черни джинси, черен пуловер с поло яка, черни памучни чорапи, сини маратонки и кафеникаво кожено яке. В ръка носеше куфарче. Охраната на вратата я огледа и на тромав английски с тежък датски акцент запита:

— Добър вечер. Вие госпожица Кер ли?

— Същата — усмихна му се Кер и извади писмото и пропуска.

— Моля, закача пропуск на шия и отваря куфар.

Тя побърза да изпълни искането. В куфарчето имаше сноп листа, тефтери, бележници, френски речник, датско-фламандски речник, нов световен алманах и химикалки.

— За писане ja ? — кимна пазачът.

— Ами да, за какво друго? — отвърна госпожицата.

Влезе и се изкачи на най-горния етаж, както й бяха обяснили. Архивното помещение бе в съседство със заместникдиректорския кабинет, където Лапиер все още работеше. Бе голямо, пълно с метални шкафове, намирисващо леко на антисептични препарати. Тихо пърпореха няколко системи: вентилационната, температурният контрол, за пречистване на въздуха. Архиварът й бе обяснил, че последната има специални въздушни филтри и играе важна роля за съхраняване на документацията.

Кер извади бележник и извади от шкафа първата автентична папка с ръкописна документация от зората на „Жан Донк Импортърс“. Отнесе я на дълга тясна маса, пред която бяха подредени множество дървени столове с високи облегалки. Настани се на един от тях и се зачете в оръфаните, изтънели листа. Прелистваше ги извънредно внимателно и си водеше бележки.

Четири часа по-късно г-н Лапиер си тръгна, охраната направи последната си среднощна обиколка и сградата притихна, заключена, стаена, същинска гробница. Кер отново отвори куфарчето и натисна скрита пружина. Зейна малък тайник, откъдето извади плосък миниатюрен фотоапарат и чифт фини латексни ръкавици. Нахлузи ги и се запъти към другия край на архивното — към шкафа, където съхраняваха най-новата и текущата кореспонденция, доклади, документи.

Той обаче бе същински сейф със секретна цифрова ключалка. Притисна ухо към вратичката и бавно завъртя диска с цифрите. Биваше я за тази работа, бе я изучавала при най-добрите майстори. Заслуша се внимателно и ето — по едно време първото цилиндърче изщрака… сетне второ… и трето… Сърцето й заби силно — вървеше й. Още малко усилия: бравата изщрака и се отвори. Грижливо прерови папките, но не й отне много време да намери досието на „Летящия дракон“ — Шанхай. Огледа се напълно ненужно и го извади. Запрелиства документите, а всеки най-незначителен и далечен шум в сградата я стряскаше.

Намери търсеното — митническа декларация на някакъв си кораб и си позволи лека усмивка на облекчение. Не й бяха обяснили защо трябва да търси именно този документ, но от стар опит знаеше, че с известно закъснение винаги разкрива причините и мотивите зад дадена задача. Може би и този случай ще й даде храна за нов трилър? Снима декларацията няколко пъти, върна я на място, отново грижливо намести папката в абсолютно същия ред, както я бе намерила. Заключи, свали ръкавиците, прибра всичко в куфарчето.

Още веднъж огледа архивното помещение, за да бъде сигурна, че не е оставила ненужни следи. Накрая изгаси осветлението и закрачи към вратата.

На първия етаж вдигна достатъчно шум, за да разбуди задрямалия на една скамейка нощен пазач.

— Вие свършвате ли, госпожице? — сънено запита той.

— О, да, за тази нощ, да. Човек се изморява, знаете. Писане, писане и пак писане — пък и досажда, нали?

Охранителят се усмихна и вежливо посочи куфарчето с пръст. Кер любезно го отвори и с дебелите си пръсти той прерови множеството бележници и други пособия. Извади един, два тефтера и бавно ги прелисти. Проверяваше за всеки случай — да няма оригинални документи. Накрая, доволен от проверката, кимна и тя затвори капака.

— Сега отива у дома ли?

— О, да, но първо на едно място ще опитам една много вкусна бира. Сетне се прибирам.

— Ja, goede nacht.

Вече навън, Дайън Кер се усмихна самодоволно. Естествено, ще поработи още няколко пъти, за да не си издъни легендата прекалено лесно. Не посети никакво барче, нито пи бира. Прибра се с такси, независимо от краткото разстояние, и незабавно отиде в тъмната стаичка, за да се заеме с микрофилма. Проми го, направи снимките, изпрати ги по факса във Вашингтон. Легна си доволна. За кабинетен писател на шпионски трилърчета бе свършила чудесна нощна работа. Утре я очакваше ново приключение: възможността да замени оригиналния документ с изкусно направено от най-добрите световни специалисти копие. Така щяха да го изработят, че години наред никой нямаше дори и да заподозре подмяната.