Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Смит кимна сериозно. Той бе сигурен, че някои от въпросите, чиито отговори търсеше, бяха заключени зад стените на тази недобре осветена къща на хълма.

Близо до Мо, на изток от Париж

Около руините на Шато дьо Монсо, известен като Замъка на кралиците, се издигаше гората Монсо — обрасла с дървета ивица на южния бряг на лъкатушещата река Марна, горе-долу на шестдесет километра източно от Париж. Построен в средата на шестнадесети век по заповед на властната, коварна и изкусна кралица Катерина Медичи, съпруга на един от кралете на Франция и майка на трима от тях, елегантният дворец, обширният му парк и ловните полета са били изоставени около 1650 година. Занемарен в продължение на няколко века, сега беше останало малко от него — каменните стени на празния отвътре голям павилион до входа, дългият ров, както и рушащите се стени със зейнали отвори на мястото на прозорците.

Ивици мъгла се виеха между околните дървета и чезнеха бавно с изгрева на утринното слънце. Камбаните на катедралата „Сент Етиен“ в Мо, на девет километра разстояние, зазвъняха, призовавайки вярващите на неделна литургия, макар че в тези дни те бяха малко. Заехтяха и камбаните в по-малките енории в съседните села, огласяйки спокойната провинция.

Два микробуса с прикачени към тях ремаркета бяха паркирани в голямо сечище недалеч от руините. От надписите върху колите се разбираше, че принадлежат на екип за метеорологични изследвания. Няколко техници работеха трескаво зад ремаркетата, изправяйки две прегънати под ъгъл на върха релси, сочещи в западна посока. Всяка от релсите бе съоръжена с пневматична катапултна система, задвижвана с компресиран въздух. Други мъже се суетяха около два безпилотни летателни апарата с перки, ИАВ, с дължина около два метра и разперени криле, дълги около три метра.

Високият кестеняв мъж, който наричаше себе си Нънс, стоеше наблизо и наблюдаваше работата на екипа. В слушалките му периодично се получаваха докладите на часовите, разположени в гората около сечището. Нямаше признаци някои от местните фермери да ги наблюдават.

Един от техниците до безпилотните летателни апарати, прегърбен азиатец с рядка черна коса, се изправи бавно на крака. Той се обърна към третия от братята Хораций и на набръчканото му и уморено лице се изписа облекчение.

— Налягането е оптимално. Всичко двигатели, авиониката, хидравликата и автономните контролни системи са изпробвани и в изправност. Всички навигационни точки по траекторията са конфигурирани и запаметени. И двата апарата са готови за полет.

— Добре — отвърна Нънс. — Тогава може да ги подготвите за пускане.

Той отстъпи назад от пътя, а техниците внимателно повдигнаха безпилотните летателни апарати, които тежаха приблизително по петдесетина килограма, и ги отнесоха до двойната релса. Светлозелените му очи ги проследиха с възхищение. Двата апарата бяха конструирани по модел на шпионските безпилотни самолети, които армията на САЩ използваше за тактическо разузнаване на къси разстояния, заглушаване на комуникации и засичане по въздуха на ядрено, биологично или химическо оръжие. Сега той и хората му щяха да ги използват с коренно различна цел.

Нънс нагласи честотите и се свърза с новопристигналия наблюдателен екип, който бе разположен в Париж.

— Получавате ли данни от обсега на мишената, Линден? — попита той.

— Да — потвърди холандецът. — Всички дистанционни сензори и камери работят.

— А метеорологичните условия?

— Температура, въздушно налягане, посока на вятъра и скорост на вятъра са в параметрите на мисията — докладва Линден. — Центърът препоръчва да започваш, ако си готов.

— Разбрано — каза Нънс тихо. После се обърна към чакащите техници. — Каски и ръкавици — нареди той.

Те бързо се подчиниха и си сложиха каски, респиратори и дебели ръкавици, чиято цел бе да разполагат с достатъчно време да избягат от непосредствена близост, ако някой от апаратите се разбиеше при излитане. Третият член на групата „Хораций“ последва примера им, навличайки собствената си предпазна екипировка.

— Катапултите са под налягане и в готовност — каза му азиатецът. Той се приведе към контролна конзола между двете релси под ъгъл. Пръстите му докоснаха копчетата.

Нънс се усмихна.

— Продължавай.

Техникът кимна. Той натисна два бутона.

— Двигателите и перките са включени.

Двойните перки върху всеки от апаратите веднага се завъртяха почти безшумно — на няколко крачки от тях не се чуваше нищо.