Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Дванадесетият, високият зеленоок мъж на име Търс, седеше в кабината на един от камионите.

— Разбрано — каза той в мобилния си телефон. — В готовност сме.

Затвори и продължи да подслушва разпаления спор, който звучеше от радиостанцията. Гневен глас се провикна:

— Или ние ще унищожим Движението на Лазар, или то нас!

— Мелодрамите не ти подхождат, Хал — отвърна женски глас студено. — Аз не ти предлагам да капитулираме пред Движението. Но ТОКСИН повече не си струва цената, която плащаме, нито риска, който поемаме. И онова, което ти казах по телефона по-рано днес, остава в сила. Ако тази шибана операция се издъни, нямам никакво намерение сама да тегля последиците.

Слушайки разговора, който се транслираше от подслушвателното устройство, поставено от него по-рано тази вечер, вторият член на групата „Хораций“ поклати глава. Офицерът от ЦРУ беше напълно прав. На заместник-директора на ФБР Катрин Пиърсън вече не можеше да се разчита. Не че това вече имаше значение, помисли си той с ледена усмивка.

Инстинктивно Търс провери пълнителя на своя валтер, завинти заглушителя и върна обратно пистолета в джоба на якето си. Погледна светещия циферблат на часовника си. Оставаха минути до времето, когато щеше да се наложи да действа.

Меко настойчиво звънене сигнализира за важно обаждане на един от часовите. Той превключи на канала.

— Казвай.

— Тук е Макрей. Нещо се движи близо до къщата — предупреди часовият със слаб шотландски акцент.

— Идвам — отговори Търс.

Едрият мъж се измъкна от кабината на камиона, като приведе глава да не се удари в рамката, и забърза към боровата гора. Той откри Макрей, скрит зад повалено дърво, обрасло с лози.

— Погледни сам. В онези храсти и високата трева до входната врата — каза ниският жилав шотландец, сочейки към мястото. — В момента не мога да различа нищо, но повярвай ми, забелязах движение само преди минута.

Зеленоокият повдигна своя бинокъл и бавно огледа южния край на къщата на Бърк. Очертанията на две човешки фигури се побиха моментално във фокуса, снежнобели термални образи на фона на сивата гъста растителност, сред която лежаха.

— Имаш много добро зрение, Макрей — каза тихо Търс.

Биноклите за нощно виждане, които часовите му използваха, работеха, като увеличаваха наличната по-бледа светлина. Те превръщаха нощта в призрачен ден със зеленикав оттенък, но не можеха да долавят „топлина“ по начина, по който можеше неговата апаратура. С тежина около два и половина килограма и цена близо шестдесет хиляди долара, неговият термален бинокъл „Софи“, френско производство, беше последен модел във всяко отношение и много по-ефективен. През нощта под тези облачни небеса най-добрите системи за интензифициране на светлината имаха максимален обхват между триста и четиристотин метра, дори по-малко. За разлика от тях термалният бинокъл можеше да улови излъчваната от човешкото тяло топлина до три и повече километра — дори през дебела покривка.

Търс се чудеше дали е просто съвпадение фактът, че двама шпиони се появиха почти веднага след пристигането на Кит Пиърсън. Или тя ги бе довела със себе си — съзнателно или без да знае? Едрият мъж отпъди мисълта. Той не вярваше в съвпадения. Нито пък неговият работодател.

Търс обмисли възможностите. За миг съжали за решението на Центъра да премести най-добрия си снайперист в базирания в Париж екип. Щеше да е много по-просто и по-безопасно да ликвидира двамата врагове с два добри изстрела от далекобойна пушка. Но почти веднага си даде сметка, че желанието му не може да промени обстоятелствата. Групата му бе обучена и екипирана за действия отблизо, така че това бе тактиката, която щеше да приложи.

Търс подаде своя бинокъл на Макрей.

— Дръж под око тия двамата — заповяда му той. — Веднага ме уведоми, ако предприемат някакви действия.

После извади мобилния телефон и натисна един от въведените номера.

— Тук е Търс — каза той спокойно. — Не се издавай по никакъв начин, след като чуеш онова, което имам да ти казвам. Разбра ли?

Последва кратка тишина.

— Да, разбирам те — отговори най-после Бърк.

— Добре. Тогава слушай внимателно. Моите хора от сигурността засякоха вражеска дейност близо до къщата ти. Ти си под близко наблюдение. Много близко наблюдение. От няколко метра по-точно.

— Това е… много интересно — каза напрегнато офицерът от ЦРУ, за малко се поколеба. — Могат ли хората ти да се справят сами с положението?