Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Англичанинът се надигна на колене и внимателно огледа прозореца над него. Доволен, той отново зае легнало положение и махна на Смит да отиде при него.

Смит запълзя бързо колкото можеше, като през всичкото време имаше чувството, че е изложен на показ. Шмугна се в бурените и остана неподвижен, дишайки тежко.

Питър се наклони към ухото му и сочейки към прозореца, прошепна:

— Пиърсън е вътре.

Смит се подсмихна леко.

— Радвам се да го чуя. Щях да се изям от яд, ако се окажеше, че съм си изпотрошил коленете напразно.

Той се обърна на една страна и измъкна ръчно лазерно устройство за наблюдение от един от джобовете на бойната жилетка. Пъхна в ухото си слушалката на апарата, натисна бутон да активира лазера и внимателно го насочи към прозореца над главите им.

Ако успееше да го задържи в стабилно положение, лазерният лъч щеше да се отрази обратно от стъклото и да улови вибрациите от гласовете на хората в стаята. После, в случай че всичко работеше изправно, електронната апаратура трябваше да транслира тези вибрации в разбираеми звуци през слушалката.

За негова изненада системата работеше.

— По дяволите, Кит — чу той гневен мъжки глас. — Не можеш да се оттеглиш от операцията точно сега. Продължаваме, независимо дали ти харесва или не. Нямаме друг избор. Или ние ще разбием Движението на Лазар, или то нас.

Личният кабинет на Лазар

Мъжът, наречен Лазар, седеше спокойно зад солидно, потъмняло от времето бюро от тиково дърво в личния си кабинет. В стаята бе тихо и леко затъмнено. В дъното бучеше слабо вентилационна система, която вкарваше идеално прочистен въздух, без следа от външния свят.

По-голямата част от повърхността на бюрото бе запълнена от огромен компютърен монитор. С леко докосване върху клавиатурата Лазар сменяше бързо образите, които се получаваха от камери из целия свят. Една от тях, явно прикачена към борда на самолет, показваше криволичещото очертание на река от поне хиляда метра височина. Селища, пътища, мостове и гори се появиха върху монитора и после изчезваха. Друга камера показа мръсна улица, пълна с ограбени и обезобразени автомобили. От двете й страни се виждаха мизерни панелни блокове. Прозорците и входните им врати бяха преградени с метални решетки.

Под картината върху дисплея три числа показваха местното време, часа в Париж и по Източното крайбрежие на САЩ. Обезопасена сателитна телефонна система бе разположена до компютъра. Две мигащи зелени лампички показваха, че е свързана с два от екипите му за специални операции.

Лазар се усмихна, доволен от прекрасното усещане, че сложният и изкусно разработен план се развиваше с абсолютна точност. С една команда той пусна в действие последния от необходимите експерименти на терен — тестовете, така необходими, за да прецизира подобрените от него инструменти за спасяване на планетата. С друга единична команда той щеше да предизвика поредица от действия, които да вкарат ЦРУ, ФБР и британското разузнаване в саморазрушителен хаос.

Скоро, помисли си той хладнокръвно, много скоро. Когато днес слънцето се изкачеше по-високо, ужасеният свят щеше да стане свидетел как най-лошите му опасения за САЩ се сбъдват. Съюзите щяха да се разпаднат, старите рани да се отворят. Дълго потискани съперничества щяха да прераснат в открити конфликти и докато се разбереше истинският размер на онова, което в действителност се случва, щеше да е невъзможно да го спрат.

Вътрешният му телефон иззвъня еднократно. Лазар натисна копчето на микрофона.

— Да?

— Безпилотните апарати са на петдесет километра от целта — докладва един от старшите техници. — И двата самолета се движат в очакваните параметри.

— Много добре. Продължавайте по плана — заповяда Лазар.

Той освободи копчето, прекъсвайки линията. Поредно леко докосване с пръста установи сателитна връзка с един от оперативните екипи.

— Операцията в Париж е в ход — уведоми той човека, който чакаше търпеливо в другия край. — Бъдете в готовност да изпълните инструкциите при следващия сигнал от мен.

Полето на Вирджиния

Три високопроходими камиона бяха паркирани на малка поляна между боровите дървета, които растяха по хребета на няколкостотин метра западно от разнебитената ферма на Бърк. Дванадесет мъже в черни якета, пуловери и тъмни джинси чакаха под прикритието на хилавите дървета. Четирима от тях бяха разположени на различни места около хребета и наблюдаваха през биноклите за нощно виждане „Симрад“, британско производство. Други седем бяха приклекнали търпеливо върху песъчливата земя по-навътре в горичката. Те проверяваха изправността на своите оръжия — снайперски пушки, автомати и пистолети.