Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Знам това — отговори тя огорчено. — Опитът за убийство на Смит беше грешка. Провалът — катастрофа.

— Стореното — сторено — каза Бърк. — Един от моите екипи за сигурност е по петите на полковника. В момента, в който го пипнат, ще го заковат.

Пиърсън го изгледа ужасено.

— Което означава, че ти не знаеш къде се намира в момента?

— Изчезна вдън земя — призна Бърк. — Изпратих хора в полицейското управление на Санта Фе веднага щом ме уведомиха, че Смит е бил там и е разпитвал, но изчезна, преди да успеят да пристигнат.

— Чудесно!

— Бъбривото копеле не може да стигне далече, Кит — успокои я офицерът на ЦРУ. — Имам агенти, които наблюдават летищата в Санта Фе и Албъкърки. Имам също човек във вътрешната сигурност, който проверява всички списъци с имената на пътниците. В момента, в който изплува, ще разберем. А нашите момчета ще го пипнат. — Той се усмихна плахо. — Повярвай ми, окей? При всички случаи Смит е мъртъв.

Долу по провинциалния път шофьорите на двата тъмни автомобила, които се движеха бавно без включени предни фарове, загасиха двигателите и спряха, след като отбиха встрани до каменистата пътека към хълма. Все още с армейските очила за нощно виждане модел AN/PVS7, които използваше, за да кара в тъмнината, Джон Смит бързо изскочи от втората кола и се отправи към автомобила отпред.

Питър Хауел свали стъклото, след като Смит доближи. Под собствените му очила за нощно виждане зъбите на англичанина блеснаха в почти непрогледния мрак.

— Вълнуващо шофиране, а, Джон?

Смит кимна кисело.

— Абсолютно вълнуващо.

Разкърши врата си и чу как стегнатите мускули и стави изпукаха. Последните петнадесет минути от шофирането бяха доста изнервящи.

Очилата за нощно виждане бяха последен модел, трето поколение, но и при това положение образът, който възпроизвеждаха, не беше идеален — бяха монохромни с леко зеленикав оттенък и малко замъгляваха. С тях шофирането беше възможно, но се изискваше доста голяма концентрация, за да не изскочи колата от пътя или да се блъсне в автомобила отпред.

Точно обратното бе усещането, докато следяха правителствения седан, който взе Кит Пиърсън от сградата на ФБР „Хувър“ и я откара у дома й в горната част на Джорджтаун. Дори в късната съботна нощ улиците на Вашингтон бяха препълнени с леки коли, камиони, микробуси и таксита. Беше много лесно да се движат зад две-три коли по-назад, без да ги забележат.

Нито Джон, нито Питър се изненадаха, когато Пиърсън излезе няколко минути по-късно и се качи на собствената си кола. И двамата бяха сигурни, че спешното повикване да докладва на шефовете си беше блъф от самото начало, за да прикрие причината за внезапното връщане от Ню Мексико. Задачата да я проследят дискретно се оказа сравнително лека — поне в началото. Трудността дойде, след като тя се отклони от магистралата и пое последователно по няколко по-малки странични шосета, където трафикът не беше натоварен, А Кит Пиърсън не беше глупава. Щеше да стане подозрителна, ако беше видяла фаровете на два автомобила в огледалото за обратно виждане да я следват неотклонно през целия път в безлюдната провинция.

Затова Смит и Питър Хауел се принудиха да използват очилата за нощно виждане и да изключат фаровете. Освен това внимаваха да не се доближават много до пасата й, като същевременно се стараеха да не я изпуснат на някой завой или кръстовище.

Смит огледа черния каменист път. Забеляза очертанията на малката къща върху хребета на ниския хълм. Лампите светеха и той видя силуетите на двете паркирани отпред коли. Явно това бе мястото, което търсеха.

— Какво мислиш? — попита той тихо Питър.

Англичанинът посочи към географската карта мащаб 1:20 000, която бе разтворил на седалката до шофьорското място. Тя бе част от екипировката, която получиха във военновъздушната база „Андрюс“. Илюминаторите IR на очилата за нощно виждане им даваха възможност да четат картата.

— Този малък път не води никъде другаде, освен до фермата горе — каза той. — И аз се съмнявам, че госпожа Пиърсън е паркирала седана си много далеч от него.

— И какъв е планът? — попита Смит.

— Предлагам да спрем на четвърт миля по-назад — каза Питър. — Забелязах група дървета, които можем да използваме за прикритие. След като си отнесем оборудването до там, ще стигнем до фермата пеша. — Той отново си показа зъбите. — Много ми се ще да разбера кого е решила да посети госпожа Пиърсън по тъмни доби. И за какво си приказват.