Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Той огледа останалите улични лампи, до които стигаше погледът му. За негова изненада забеляза същите сиви кутийки, закачени на няколко от тях на равни разстояния. Макар че не се виждаше много добре в мрака, му се стори, че върху кутийките имаше тъмни кръгли отвори. Дали не бяха камери? Подозренията му изведнъж се превърнаха в увереност. Тия свине монтираха явно нова система за наблюдение, с която властите да затегнат контрола си над зоните на беззаконие. Не можеше да позволи това да се случи без съпротива.

За момент се поколеба дали да не се измъкне незабелязано и да събуди ислямските братя. После реши, че не е необходимо. Ако се забавеше, което бе неизбежно, тия шпиони щяха да си свършат работата и да изчезнат. Освен това бяха невъоръжени. Щеше да е по-безопасно и по-сигурно сам да се справи с тях.

Бин Белбук измъкна малкия пистолет „Глок“ от джоба на шлифера и излезе на открито, държейки оръжието незабелязано встрани. Спря на няколко крачки от тримата електротехници.

— Вие там! — викна той. — Какво правите?

Изненадани, двамата, които придържаха стълбата, се обърнаха към него. Третият мъж, който затягаше болтовете в клемите встрани от кутията към металния стълб, продължи да работи.

— Попитах ви какво правите? — викна отново Бин Белбук, този път по-силно.

Един от двамата до стълбата вдигна рамене.

— Не е ваша работа, мосю — каза той, опитвайки се да го отпрати. — Вървете си по пътя и ни оставете на мира.

Брадатият ислямски екстремист почервеня. Тънките му устни се свиха свирепо и той насочи напред своя глок.

— Това — запелтечи той, размахвайки пистолета — го прави моя работа. — Пристъпи по-близо. — Сега отговорете на въпроса ми, боклуци, преди да съм изгубил търпение.

Така и не чу заглушения изстрел, който го уби.

7,62-милиметровият куршум улучи Ахмед бин Белбук зад дясното ухо и разкъса мозъка му, оставяйки голяма дупка от лявата страна на черепа му. На асфалта се посипаха парченца костици и мозък. Вербовчикът на терористи се свлече мъртъв на земята.

Прикрит в сянката на странична уличка, посипана с боклуци, недалеч от мястото, високият широкоплещест мъж на име Нънс метна с лекота снайперската пушка на рамо.

— Добър изстрел.

Другият мъж до него свали пушката си „Хеклер и Кох“ PS6-1 и се усмихна благодарно. Похвала от представител на триото „Хораций“ беше голяма рядкост.

Нънс настрои радиопредавателя и заговори на двамата наблюдатели, които бе разположил на един от покривите да следят техниците.

— Някакви други признаци на движение?

— Не — отговориха те. — Всичко е спокойно.

Зеленоокият мъж поклати глава. Случилото се бе неприятно, но явно не представляваше сериозна заплаха за оперативната сигурност. Убийствата и изчезванията на хора бяха често явление в този район на Курньов. Едно повече не означаваше нищо. Превключи на честотата на техниците.

— Колко още ще ви отнеме? — попита той.

— Почти приключихме — докладва лидерът им. Още две минути.

— Добре — Нънс се обърна към снайпериста. — Стой в готовност. Широ и аз ще се погрижим за тялото. — После погледна към доста по-ниския мъж, приведен зад него. — Ела с мен.

На стотина метра от мястото, където Ахмед бин Белбук сега лежеше мъртъв, стройна жена бе залегнала на земята, скрита зад изпочупено и обгорено шаси на малко рено седан. Беше облечена от главата до петите в черно — с черен гащеризон с дълги ръкави, черни ръкавици, черни кубинки и черна шапка, която скриваше златистата й коса. Гледаше невярващо образа в бинокъла си за нощно виждане.

— Копеле! — изруга тихичко тя. После прошепна в радиостанцията. — Видя ли това, Макс?

— Да, видях всичко — потвърди нейният подчинен, заел позиция малко по-далеч зад нея под прикритието на няколко изсъхнали дървета.

— Не мога да повярвам, че се случи, но видях всичко.

Агентката на ЦРУ Ранди Ръсел насочи бинокъла си към тримата мъже около уличната лампа. Мълчаливо наблюдаваше, докато други двама мъже — единият много едър с кестенява коса, а другият азиатец — пресякоха улицата и се присъединиха към останалите. С бързи движения новодошлите вмъкнаха тялото на Бин Белбук в черен найлонов чувал и го отнесоха.

Ранди стисна зъби. С мъртвия мъж отидоха на вятъра няколко месеца трудно целенасочено разследване, сложно планиране и рисковано наблюдение под прикритие. От толкова време нейната секция към парижката резидентура на ЦРУ бе натоварена със задачата да проследи набирането на бъдещи терористи във Франция. Разкриването на Бин Белбук беше като да намериш гърне със злато. Наблюдавайки неговите контакти, те бяха започнали да съставят подробни досиета на цяла сюрия гадни типове, от онези болни копелета, които изпитват тръпката да избиват хиляди невинни. А сега цялата операция отиваше по дяволите само с едно убийство.