Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Курньов, близо до Париж

Отблъскващите, бездушни жилищни квартали в бедняшките предградия на Париж изглеждаха по-тъмни и от нощта. Тяхната архитектура — масивна, потискащо грозна и преднамерено сива — беше паметник на гротескните идеали на швейцарския архитект Льо Корбюзие и на неговата студена и утилитарна философия. Кварталите бяха също нещо като завет на скъперническата френска бюрокрация, която се стремеше да наблъска максимален брой от нежеланите имигранти, главно от мюсюлмански страни, във възможно най-малко пространство.

Нищожен брой лампи светеха около изпълнените с графити бетонни сгради в Сите де Катр Мил , Градът на четирите хиляди, прословуто убежище на крадци, бандити, наркопласьори и ислямистки радикали. Почтените бедни жители бяха попаднали в истински затвор, в който се разпореждаха престъпници и терористи. Повечето от уличните лампи бяха изгорели или изпочупени. По улиците се въргаляха останки от прогнили автомобили. Малкото магазинчета в квартала бяха барикадирани зад железни решетки или разграбени и превърнати в руини.

Ахмед бин Белбук се носеше в нощта като сянка сред сенките. Той беше облечен в черен шлифер заради нощния хлад, а главата му бе забрадена с арабска кърпа. Беше близо метър и осемдесет, с голяма брада, която прикриваше белезите от акне по кръглото му месесто лице. По рождение французин, по произход алжирец, а по вяра краен ислямист, Бин Белбук беше боец на свещената война (джихад) срещу Америка и упадъчния Запад. Той действаше от своя кабинет в задната част на местната джамия, като тихичко и внимателно наблюдаваше онези, които отговаряха на повика на свещената война. Онези, които преценяваше като най-обещаващи, снабдяваше с фалшиви паспорти, пари и самолетни билети и изпращаше на обучение извън Франция.

След продължителния ден той най-после се прибираше да си почине в мрачния апартамент, който държавата му бе предоставила. Пресмятайки тайните фондове, с които разполагаше, стигна до извода, че има достатъчно пари да се премести на по-добро място, но Бин Белбук вярваше, че е по-достойно да живее сред онези, чиято преданост търсеше. Когато видеха, че споделя техните неволи и безнадеждност, те проявяваха по-голямо желание да изслушват неговите проповеди на омраза и призивите му за отмъщение срещу западните потисници.

Неочаквано вербовчикът на терористи забеляза движение на тъмното авеню пред себе си. Той спря. Беше странно. В тези часове улиците в квартала обикновено бяха безлюдни. Почтените хора се криеха в домовете си зад заключените врати, а престъпниците и наркодилърите или спяха, или бяха заети да плащат дан на порочните си навици, за да са навън и да се мотаят наоколо.

Бин Белбук се шмугна в тъмния вход на изгорена хлебарница и се заоглежда. Мушна дясната си ръка в джоба на шлифера и стисна пистолета „Глок 19“, който носеше. Уличните банди и престъпниците, които ограбваха жителите на квартала, обикновено не закачаха мъже като него и все пак предпочиташе сам да се грижи за собствената си сигурност.

От прикритието си той наблюдаваше раздвижването с растящо подозрение. Под една от счупените улични лампи забеляза паркиран микробус. Двама мъже в работни комбинезони стояха до колата, държейки стълбата на трети техник, който правеше нещо на върха на металния стълб. Дали пък не бяха работници от държавната електрическа компания? Изпратени с безнадеждната задача да поправят уличното осветление, което местните жители разваляха вече десетки пъти?

Брадатият мъж присви очи и се изплю тихо встрани. Самата мисъл бе странна. Представителите на френските власти бяха презирани на това място. Ако се появяха полицаи, на момента се нахвърляха върху тях. Един от най-популярните графити беше „Начукай го на полицаите“. Грубата, сквернословна фраза бе изписана със спрей върху всяка сграда наоколо. Дори пожарникарите, които изпращаха да гасят честите пожари, бяха посрещани с дъжд от коктейли „Молотов“ и камъни. Обикновено ги охраняваха с блиндирани коли. Без съмнение никой електротехник със здрав разум не би посмял да припари в Курньов. Особено след свечеряване и със сигурност не и без охрана от тежковъоръжени полицаи за борба с безредици.

Тогава кои бяха тези мъже й какво правеха? Бин Белбук ги заоглежда по-внимателно. Електротехникът на стълбата сякаш монтираше някакво устройство — малка триъгълна пластмасова кутийка.