Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Значи птичето ще лети, а? Интересен момент е избрала, не мислиш ли? — каза Питър и очите му изведнъж се озариха. — Започвам да подозирам, че госпожа Пиърсън е получила доста смущаващо обаждане от местната полиция.

— Вероятно си прав — съгласи се Смит, припомняйки си нервните погледи на полицая Сарате. Сержантът сигурно беше уведомил ФБР, че подполковник от армията на име Джонатан Смит рови в инцидент, който Бюрото се опитва да покрие. Той погледна англичанина. — Имаш ли нещо против непредвидено пътуване до Вашингтон? Знам, че не е в оперативния ти район, но аз мога да използвам някои връзки. Кит Пиърсън е една от солидните ми следи, която не мога да си позволя да изпусна.

— Брой ме — отвърна Питър с хищническа усмивка. — Няма да пропусна това за нищо на света.

Белият дом

— Разбирам ви много добре, господин председател — изръмжа в телефона президентът Самюъл Адам Кастила. Той вдигна очи и забеляза Чарлс Аурей, шефа на екипа му, да наднича в Овалния кабинет. Кастила му махна с ръка да влезе и после се обърна отново към телефона. — Крайно време е да ме разберете. Няма да одобря никакво действие, което смятам за неразумно. Нито от страна на ЦРУ, нито на ФБР. Нито дори от страна на Сената. А също и от наша страна. Ясно ли е? Тогава всичко е наред. Приятен ден, сър.

Кастила затвори телефона, едвам удържайки се да не го тресне. Избърса с огромната си длан потното си лице.

— Казват, че Андрю Джаксън веднъж заплашил да изгони с камшик някакъв човек от територията на Белия дом. Дълго време смятах, че това е лудост, но сега съм изкушен да последвам примера му.

— Да не би да получавате полезни съвети от Конгреса? — попита иронично Аурей, сочейки с глава към телефона.

Президентът направи гримаса.

— Беше председателят на Камарата на представителите — каза той. — Предложи ми да подпиша незабавно указ, с който да обявя Движението на Лазар за терористична организация.

— Или?

— Или Камарата и Сенатът ще приемат закон по своя инициатива — довърши мисълта му Кастила.

Аурей повдигна вежди.

— С мнозинство, достатъчно за отхвърляне на вето?

Президентът сви рамене.

— Може би да. Може би не. И в двата случая ние губим. Политически. Дипломатически. Или каквото се сетиш.

Шефът на президентския екип кимна мрачно.

— Предполагам, че няма голямо значение дали един законопроект против Движението на Лазар въобще някога ще стане закон. Ако бъде внесен в Конгреса, нашите разклатени в голяма степен международни съюзи ще претърпят пореден сериозен удар.

— Вярно е, Чарли — каза с въздишка Кастила. — Повечето хора по света ще сметнат закона за още едно доказателство, че ние реагираме твърде силно, ставаме параноични и се паникьосваме. О, предполагам също, че неколцина от нашите приятели, онези, които се обезпокоиха от бомбите в Чикаго и Токио, може да се зарадват, но повечето ще си помислят, че ние влошаваме нещата. Че подтикваме иначе мирна организация към насилие — или че прикриваме собствените си престъпления.

— Ужасна ситуация наистина — съгласи се Аурей.

— Наистина е ужасна — въздъхна Кастила. — И ще става още по-зле.

Чувствайки се като в капан зад бюрото си, той стана и отиде до прозорците. За известно време наблюдаваше мълчаливо Южната морава. Забеляза хората от охраната, които патрулираха по откритите пространства въоръжени до зъби с шлемове и бронирани жилетки. След нападението, извършено от Движението на Лазар в Токио, „Сикрет Сървис“ настоя да затегне охраната около Белия дом.

Той погледна през рамо към Аурей.

— Преди председателят на Камарата да ми сервира ултиматума за закона, имах друго обаждане — от посланик Никълс в ООН.

Шефът на президентския екип смръщи вежди.

— Нещо в Съвета за сигурност ли има?

Кастила кимна.

— Никълс е получил копие от проекторезолюция, която някои от необвързаните страни се канят да внесат в Съвета. Общо взето, в нея се настоява да отворим за международни инспекции всички наши нанотехнологични лаборатории — държавни и частни, като предоставим също възможност за пълно проучване на процесите. Според тях това било единственият начин да се уверят, че не разработваме тайна оръжейна програма, основана на нанотехнологиите. Никълс смята, че необвързаните разполагат с достатъчно гласове да приемат резолюцията.

Аурей помръкна.

— Не можем да позволим това да се случи.

— Не, не можем — съгласи се с него Кастила. — Ще е равнозначно на позволение да откраднат от нас всяко постижение в тази област. Нашите компании и университети са похарчили милиарди за тези проучвания. Не мога да позволя тази работа да отиде на вятъра.