Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Тридесет минути по-късно се получиха имейли от Движението на Лазар в офисите на всички големи медии в Токио. В тях японското крило на Движението поемаше отговорност за нападението, което наричаше „мисия на героична саможертва в защита на планетата и цялото човечество“.

Тайна квартира на наблюдателния екип в покрайнините на Санта Фе

Два големи микробуса бяха паркирани близо до предния вход на уединената къща на върха на хълма. Задните им врати стояха отворени, излагайки на показ натъпканите в багажниците кутии и сандъци с оборудване. Петима мъже стояха до микробусите, очаквайки своя лидер.

Възрастният белокос холандец на име Линден беше вътре и обикаляше от стая в стая, за да се увери, че не оставят нищо подозрително или уличаващо след себе си. Онова, което видя, или по-скоро не видя, го удовлетвори. Тайната квартира беше опразнена и почистена. С изключение на няколко мънички дупчици, пробити в стените, нямаше никакви следи от купищата камери, радио- и късовълнови предаватели, компютри и комуникационна техника, която бяха монтирали, за да подслушват всяка педя в института „Телър“. Всички повърхности на дървените и металните мебели лъщяха, почистени от пръстови отпечатъци и други следи от доскорошното човешко присъствие.

Излезе от къщата и остана на място, заслепен от силното слънце. Махна с пръст към единия от хората си.

— Прибрано ли е всичко, Абрантиш?

По-младият мъж кимна.

— Готови сме.

— Добре, Витор — каза Линден. Лидерът на наблюдателния екип погледна часовника си. — Да тръгваме тогава. Трябва да хванем самолетите. — Оголи пожълтелите си от тютюна зъби в безизразна усмивка. — Графикът, който Центърът изпрати за новата мисия, е много сгъстен, но е хубаво, че се махаме от тази безплодна пустош и се връщаме в Европа.

Санта Фе

Градският полицейски участък на Санта Фе се помещаваше на „Камино Ентрада“ в западния край на града — недалеч от областния затвор и точно до градския съд. Половин час след като прекрачи прага на сградата, Джон Смит седеше в кабинета на дежурния полицай с най-висок ранг. Няколко снимки на красива съпруга и три малки деца висяха окачени на гладката бяла стена. Акварел, изобразяващ едно от близките индиански селища, заемаше част от другата стена. През отворената врата се чуваше шумът от звъна на телефони, разговори и натискането на клавиатури в съседните стаи на полицейския участък.

Лейтенант Карл Сарате погледна военната книжка на Смит и после му я върна с озадачен поглед.

— Какво точно се очаква да направя за вас, полковник?

Смит се опитваше гласът му да звучи обикновено. Към Сарате го препрати някакъв обилно потящ се сержант, който се чувстваше неловко от въпросите му.

— Необходима ми е малко информация, лейтенант — каза той спокойно. — Няколко сведения за престрелката предната нощ на централния площад.

Продълговатото кокалесто лице на Сарате пребледня.

— Каква престрелка? — попита той внимателно. В тъмните му очи се четеше безпокойство.

Смит наклони глава.

— Ами, знаете ли — каза той най-после. — Бях изненадан, че печатът изобщо не прояви любопитство към стрелбата в самия център на града. После си помислих, че някой е оказал натиск върху местните вестници и телевизии да си държат устите затворени, докато трае разследването. При създалото се напрежение от бедствието при института „Телър“ би било естествено, предполагам. Но останах истински изумен, след ако узнах, че вие, момчета, в полицейското управление на Санта Фе играете същата игра.

Полицаят го изгледа вторачено. После сви рамене.

— Ако има такава заповед, полковник Смит, не виждам защо трябва да я нарушавам заради вас.

— Може би защото тези правила не се отнасят до мен, лейтенант Сарате — предположи Джон. Той подаде на полицая сноп документи, които Фред Клайн му бе издействал и които му осигуряваха пълен достъп до разследването. Посочи с глава към тях. — Тези заповеди изискват да наблюдавам и да докладвам за всяка стъпка от следствието за „Телър“. Всяка стъпка. Ако погледнете последната страница, ще видите подписа на председателя на Съвета на началник-щабовете. Да не би да искате да участвате в състезание между Пентагона и ФБР за това кой пикае по-далече, особено като се има предвид, че трябва да сме на една и съща страна в тая каша?

Сарате прегледа набързо документите, а веждите му се навъсиха още повече. Той ги побутна през бюрото към Смит със сумтене.