Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Смит го изгледа.

— О?

— Не е нужно да се правиш на света вода ненапита, Джон — каза му Питър присмехулно. — Сигурен съм, че ти също имаш приятели — или приятели на приятелите ти, които могат да пуснат снимките и отпечатъците през тяхната база данни… Като лична услуга към теб, разбира се.

— Би могло да се уреди — призна Смит замислено. Той взе диска. — Но първо трябва да намеря къде да свържа компютъра си.

По-възрастният мъж се ухили.

— В такъв случай ще се радваш да узнаеш, че нашите домакини имат достъп до безжичен Интернет. Тази чаровна хасиенда може да е от седемнадесети век, но собствениците на ресторанта определено са от съвременната епоха. — Питър дръпна стола си назад и се изправи. — А сега съм сигурен, че нямаш нищо против да се усамотиш за малко, а аз като добро старо куче ще се ослушвам и ще душа наоколо.

Джон го изгледа, поклати глава, без да крие възхищението си към способностите на англичанина да получи от всеки онова, което иска.

„Питър Хауел може да накара цяло племе канибали да станат вегетарианци — бе казала веднъж тяхната обща приятелка, офицерът от ЦРУ Ранди Ръсел. — Нищо чудно после да ги принуди да му платят за това.“

Все още развеселен, Смит набра номера на Фред Клайн по кодирания мобилен телефон.

— Да, полковник? — каза шефът на Първи секретен отдел.

Смит му предаде молбата на Питър за идентифициране на мъртвия нападател.

— Имам диск със снимки и отпечатъците на пръстите му у себе си — завърши той.

— Какво знае Хауел? — попита Клайн.

— За мен? Не е задавал въпроси — отвърна насила Смит. — Питър е сигурен, че работя за военното разузнаване или друга служба на Пентагона, но не се интересува конкретно.

— Добре — отговори Клайн и прочисти гърлото си. — Няма проблеми, Джон, изпрати ми файловете и ще видя какво мога да изровя. Ще изчакаш ли на място? Това ще отнеме известно време.

Смит огледа тихата и спокойна тераса. Слънцето бе достатъчно високо вече и времето се бе стоплило. А във въздуха се носеше сладко ухание на цветя. Той даде знак на сервитьорката да му донесе нова кана кафе.

— Няма проблеми, Фред — каза той в телефона провлачено. — Ще стоя тук и ще страдам.

Шефът на Първи секретен отдел се обади след един час и без да губи време за любезности, каза:

— Имаме сериозен проблем, полковник.

Смит забеляза Питър Хауел да чака до вратата на терасата и му махна.

— Продължавай — каза той на Клайн. — Целият съм в слух.

— Мъжът, когото си застрелял, е американец на име Майкъл Долън. Бивш командос от специалните части на армията. Ветеран с отличия и медали. Напуснал е службата си като капитан преди пет години.

— Гадост — каза тихо Джон.

— Още по-лошо е, полковник — предупреди го Клайн. — След като излязъл от армията, Майкъл Долън подал документи за Академията на ФБР в Куонтико. Отхвърлили го веднага.

— Защо? — учуди се на глас Смит. Бившите армейски офицери обикновено се ценяха високо от ФБР заради бойните им умения, физическа форма и дисциплина.

— Провалил се при психическия тест — отговори Клайн. — Явно е показал симптоми и поведение на социопатия. Психолозите на Бюрото са открили у него определена склонност да убива без угризение и съжаление.

— С други думи, не е човек, на когото да повериш значка на пазител на закона и оръжие, предполагам — каза Смит.

— Така е — съгласи се Клайн.

— Добре, ФБР не го е поискало — продължи да го притиска Смит. — Тогава кой го е наел? Как е бил въвлечен в Движението на Лазар?

— Ето че стигаме до същността на нашия сериозен проблем — отговори бавно шефът на Първи секретен отдел. — Оказва се, че покойният и непрежалим господин Долън е работел за ЦРУ.

— Исусе — каза Смит и поклати невярващо глава. — В Ленгли са наели този тип?

— Не официално — отвърна Клайн. — Управлението доста мъдро го е държало на една ръка разстояние. На хартия Долън е бил независим консултант по сигурността. Но е получавал пари от разни отдели на ЦРУ. Работел, е периодично за тях след уволнението си от армията, главно с участие в рискови контратерористични операции, обикновено в Латинска Америка или Африка.

— Хитро. Така от Ленгли са можели да отрекат, че той е техен човек в случай на издънка — осъзна Смит и се намръщи.

— Именно — каза Клайн.

— А снощи Долън в операция на ЦРУ ли е участвал? — попита Смит, чудейки се в каква каша се е забъркал и колко опасна е ситуацията за тях. Дали снощната стрелба не е била резултат на пълно недоразумение — ужасен инцидент на приятелски огън между две тайни сродни организации, действащи на една и съща територия, без да знаят.