Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Компютърът издаде звук, сигнализирайки, че е пристигнал кодиран доклад от екипа за сигурност, който работеше в Ню Мексико. Намръщи се. Бяха закъснели.

Бърк разтърка очи и набра паролата. Бъркотията от случайни на пръв поглед букви, числа и знаци изведнъж се промени и започна да се подрежда в думи, а после и в изречения, докато програмата си вършеше работата. Той прочете съобщението с нарастваща тревога.

— По дяволите — измърмори Бърк. — Кое, мамка му, е това копеле?

След това Бърк вдигна обезопасения телефон до компютъра си и набра своя колега от ФБР.

— Кит, слушай — каза той припряно. — Имам нужда от теб да оправим една каша. Един труп трябва да изчезне. Завинаги.

— Полковник Смит? — попита оживено Пиърсън.

— Бих искал.

— Докладвай — каза тя. Той чуваше шума в слушалката, докато тя навличаше бързо дрехите си. — И никакви извъртания този път. Само фактите.

Офицерът от ЦРУ я информира за провалилото се нападение. Пиърсън слушаше, без да го прекъсва.

— Уморих се да оправям кашите на твоята частна армия, Хал — каза тя огорчено, след като той приключи.

— Смит е имал подкрепление — тросна се Бърк. — Нещо, което не очаквахме. Всички смятахме, че действа като вълк единак.

— Някакво описание на другия мъж? — попита тя.

— Не — призна офицерът от ЦРУ. — Било е тъмно и моите хора не са успели да го видят добре.

— Чудесно! — каза студено Пиърсън. — Става все по-добре и по-добре, Хал. Сега Смит ще е сигурен, че има нещо гнило около историята със закупуването на джиповете от терористите, което аз свързвах с Движението. Защо просто не вземеш да лепнеш на челото ми една огромна червена точка?

На Бърк му се прииска да й тресне телефона, но успя да се сдържи.

— Конструктивните предложения биха били по-полезни, Кит — каза той накрая.

— Прекрати ТОКСИН — настоя тя. — Цялата операция беше катастрофа от самото начало. А докато Смит е жив и продължава да души около мен, няма да разполагам с поле за маневриране, за да насоча разследването към Движението на Лазар.

Той поклати глава.

— Не мога да го направя. Нашите хора вече получиха следващите заповеди. Ще бъдем в по-голяма опасност, ако дадем отбой, отколкото ако продължим.

Последва продължителна тишина.

— Да сме наясно по един въпрос, Хал — каза строго Пиърсън. — Ако ТОКСИН се издъни, както се очертава, няма да поема отговорността изцяло върху себе си, ясно ли е?

— Това заплаха ли е? — попита Бърк натъртено.

— Приеми го като факт — отговори тя и затвори телефона.

Хал Бърк поседя вторачен в екрана няколко минути, обмисляйки следващите действия. Дали Кит Пиърсън си изпускаше нервите? Надяваше се да не е така. Всъщност той не харесваше тъмнокосата жена, но я уважаваше заради нейния кураж и воля за победа на всяка цена. Без тях тя щеше да е потенциална опасност — нещо, което ТОКСИН не можеше да позволи.

Взе решение и започна бързо да пише, съчинявайки нови инструкции към оцелелите от групата му в Ню Мексико.

Видеоконференция на Движението на Лазар

Във всяко кътче на света малки групи мъже и жени от всички цветове и раси се събраха тайно. Те се срещаха пред свързани със сателит монитори и видеокамери. Това бе елитът на Движението на Лазар, лидерите на най-важните му клетки. Всички изглеждаха надъхани, настървени да започнат операциите, които планираха от месеци.

Мъжът, наричан Лазар, стоеше спокойно пред огромен дисплей, на който се появяваха кадри с участниците във всяка група. Той знаеше, че никой от тях няма да види истинското му лице и да чуе истинския му глас. Както винаги, неговите високо усъвършенствани компютърни системи и софтуер конструираха различни идеализирани образи за всяка от клетките на Движението. Също толкова модерен софтуер предоставяше симултанен превод.

— Време е — заяви Лазар и се усмихна леко, забелязвайки нетърпението, което се изписа по лицата на участниците в далечните аудитории. — Милиони хора в Европа, Азия, Африка и Америка прегръщат нашата кауза. Политическата и финансовата мощ на Движението ни расте не с дни, а с часове. Не след дълго цели правителства и корпорации ще треперят пред нашето увеличаващо се влияние.

Увереният му тон предизвика одобрително кимане с глави и шепот на възбуда у лидерите, които го гледаха.

Лазар вдигна предупредително ръка.

— Но не забравяйте, че враговете ни не спят. Тайната им война срещу нас се провали. Сега започнаха откритата война, която аз предвидих. Кланетата в Санта Фе и в Чикаго без съмнение са само началото на зверствата, които планират.