Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Подозирам силно, че в Движението на Лазар има неща, които дори не можете са си представите, госпожо Донован — каза сивокосият англичанин. — И смятам, че се спасихте по чудо.

— Тя не бива да се връща в лагера на Движението, Питър — даде си сметка Смит. — Твърде опасно ще е.

— Може и така да е — съгласи се по-възрастният мъж. — Нашите приятели с оръжията се изпариха засега, но може да има други, които едва ли ще се зарадват да видят госпожа Донован жива и здрава.

Лицето й пребледня.

— Има ли къде да отидете и да се покриете за известно време, роднини или приятели? Хора, които не са свързани с Движението на Лазар? — попита Смит. — За предпочитане далеч от тук.

Тя кимна бавно.

— Имам леля в Балтимор.

— Добре — отговори Смит. — Мисля, че трябва да тръгнете незабавно за там. Тази нощ, ако е възможно.

— Остави това на мен, Джон — каза Питър. — Твоето лице и името ти са прекалено добре известни на тези хора. Ако отидеш на летището с госпожа Донован, може да й послужиш за мишена.

Смит кимна.

— Вие също бяхте на митинга! — каза тя внезапно, взирайки се в лицето на Хауел. — Но казахте, че името ви е Малаки. Малаки Макнамара!

Той кимна с лека усмивка, а бръчките на лицето му станаха още по-дълбоки.

— Боен псевдоним, госпожо Донован. Измама, но необходима.

— Тогава кои сте в действителност вие двамата? — попита тя. Погледът й се отмести от кльощавия загорял англичанин към Смит и после пак се върна на него. — ЦРУ? ФБР? Някоя друга служба?

— Ако спрете да задавате въпроси, и ние няма да ви лъжем повече — каза Питър. Бледосините му очи примигнаха. — Ние сме ваши приятели. В това може да сте сигурна. — После изражението му стана сериозно. — Което не може да се каже за някои от бившите ви другари от Движението.

Събота, 16 октомври

Щабквартирата на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Малко след полунощ директорът на ЦРУ Дейвид Хансън влезе забързано в офиса си със сив килим на седмия етаж. Въпреки че беше на крака от осемнадесет часа, той все още изглеждаше безупречен в добре ушития костюм, чиста риза и вратовръзка с перфектен възел. Хвърли загрижен поглед към изпомачкания и уморен мъж, който го очакваше.

— Трябва да поговорим, Хал — каза той строго. — Лично.

Хал Бърк, който оглавяваше специалната група за Движението на Лазар в ЦРУ, кимна:

— Добре, да поговорим.

Директорът на ЦРУ влезе във вътрешния кабинет и хвърли куфарчето си върху едно от двете удобни кресла с високи облегалки пред бюрото му. Махна на Бърк да седне на другото. После Хансън скръсти ръцете си и се облегна на лакти върху огромното празно бюро. Изгледа внимателно своя подчинен над върховете на пръстите си.

— Идвам от Белия дом. Както сигурно се досещаш, президентът не е особено доволен от нас и от ФБР.

— Предупредихме го какво може да се случи, ако Движението на Лазар издивее — отговори грубо Бърк. — Институтът „Телър“, лабораторията на „Телос“ в Калифорния и бомбеният взрив в Чикаго бяха само началото. Трябва да спрем тия подмолни действия и да ударим здраво Движението, преди да се окопае по-дълбоко. Някои от активистите му от средния ешелон все още са на светло. Ако успеем да ги пипнем и да ги пречупим, все още имаме шанс да проникнем във вътрешността. Това е най-доброто, което можем да направим, за да унищожим Движението на Лазар.

— Поставих този въпрос много настоятелно — каза му Хансън. — И не съм единствен. Кастила е подложен на натиск от лидерите и на двете партии в Сената и в Камарата на представителите.

Бърк кимна. В ЦРУ се говореше, че Хансън почти през целия ден е бил на Капитолийския хълм, срещайки се с председателите на комисиите за разузнаване на Сената и Камарата, както и с лидерите на мнозинството и на малцинството в двете камари. Под негов натиск влиятелните му съюзници в Конгреса настояваха президентът Кастила да обяви официално Движението на Лазар за терористична организация. След като това станеше, федералните правоохранителни служби щяха да свалят кадифените ръкавици и да разполагат със свободата да действат силово срещу Движението — да следят лидерите му, банковите сметки и каналите за комуникации.

Действайки през главата на президента в Конгреса обаче, Хансън си играеше с огъня. Директорите на ЦРУ нямаха право да използват политически средства, за да манипулират политиката на президента, на когото служеха. Но Хансън никога не се колебаеше да се възползва от възможностите, когато залозите бяха високи. Освен това очевидно вярваше, че подкрепата за него на Камарата и на Сената бе достатъчно силна, за да го предпази от гнева на Кастила.