Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

След като изпиха чая си в кафенето „Лонгевити“, той предложи да я изпрати до колата й, паркирана в странична уличка, недалеч от Губернаторския дворец. Тя остана доста изненадана, но с видимо облекчение прие предложението. Обикновено Санта Фе беше безопасен град, но след ужаса, на който стана свидетелка пред института „Телър“, Хедър се чувстваше малко неспокойна.

Тъкмо доближиха обелиска, посветен на Гражданската война, когато Смит внезапно спря. Инстинктът му показваше, че нещо не е наред. Ослуша се и дочу стъпките на двама или трима души, които се движеха дебнешком зад тях. Долови безпогрешно слабо трополене от тежки обувки върху калдъръмената настилка. Същевременно мярна двама души, които се шмугнаха в сянката на дърветата пред тях, да приближават бързо.

Говорителката на Движението на Лазар също забеляза двете фигури.

— Кои са тези хора? — попита тя уплашена.

За част от секундата Смит замръзна на място, колебаейки се дали не бяха агенти на ФБР, изпратени от Кит Пиърсън. Още следобед усети, че го следят, но когато провери за някакви признаци, преди да тръгне към кафенето „Лонгевити“, не откри нищо.

Дали не ги бе изпуснал преди това?

В същия миг един от мъжете пред тях се спря на осветено място. Беше с бръсната глава и носеше камуфлажно яке на американската армия. Очите на Смит се разшириха, когато забеляза в ръката на мъжа пистолет със заглушител, готов за стрелба. Никакво ФБР, осъзна хладнокръвие Смит.

Бяха обградени — притиснати на открито в средата на площада. Инстинктите му се задействаха. Трябваше да се измъкнат от капана, преди да е станало късно.

Реагирайки мигновено, Смит сграбчи Хедър Донован за ръката и я избута към обелиска. Същевременно измъкна пистолета си от кобура под мишницата, скрит под якето му.

— Насам — прошепна той. — Хайде!

— Какво правиш? — протестира тя на висок глас, уплашена от внезапната му реакция. — Остави ме!

— Ако искаш да живееш, идвай с мен! — отговори той грубо и продължи да я дърпа от откритото пространство под обелиска към сянката на дърветата.

Един от двамата мъже, които ги следваха отзад, спря, прицели се бързо и стреля. Заглушителят на пистолета му превърна звука от изстрела в задавена кашлица. Куршумът мина покрай главата на Смит и се заби в ствола на високата топола недалеч от него. Фют. Още един изстрел разцепи нисък клон. Над главите им се изсипаха клонки и листа.

Смит бутна говорителката на Движението на Лазар на земята.

— Стой долу!

Той се подпря на едното си коляно, насочи пистолета си „Зиг Зауер“ към стрелеца и натисна спусъка. Оръжието гръмна веднъж силно, а ехото откъм сградите, заобикалящи площада, го повтори.

Изстрелът, произведен припряно и в движение, пропусна целта. Но гърмежът накара трима от четиримата нападатели, които виждаше, да залегнат на земята. Те започнаха да стрелят срещу Смит от легнало πоложение,

Хедър Донован пищеше пронизително, притискайки се плътно към твърдата земя, без да помръдва.

Куршумите свистяха близо до него, забиваха се в дърветата или рикошираха от пейките, разпръсквайки дъжд от искри, откъртени парчета метал и прашинки бяла боя. Смит пренебрегна стрелбата и съсредоточи вниманието си към нападателя, който все още се движеше.

Беше мъжът с бръсната глава, когото забелязаха пръв. Ниско приведен, стрелецът се промъкваше боязливо надясно, опитвайки се да се прикрие зад дърветата и после да се появи откъм фланга му.

Джон даде три последователни изстрела.

Мъжът залитна. Пистолетът му тупна на земята. Той бавно се свлече на земята и се подпря на ръце и колене. От устата му бликна кръв. Черна на слабата светлина, тя се разля върху калдъръмената настилка и образува локва.

Още куршуми изсвистяха покрай Смит откъм спътниците на ранения. Един пробѝ широката периферия на новата му шапка „Стетсън“ и я свали от главата му. Шапката отлетя към дърветата. Мъжете доближаваха и всеки момент щяха да го видят.

Хвърли се на земята и стреля още три пъти със своя „Зиг Зауер“, опитвайки се да задържи погледите им надолу или поне да ги обърка. После бързо се изтърколи към мястото, където лежеше Хедър Донован с лице, притиснато към земята. Тя вече не пищеше, но Смит забеляза, че раменете й треперят от риданията, които разтърсваха цялото й тяло.

Тримата невредими нападатели забелязаха движението му. Сега стреляха по-ниско. Деветмилиметровите куршуми се забиваха в земята около Джон и говорителката на Движението на Лазар. Други разпръскваха парчета от каменната настилка.