Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Познавам този тип — каза Смит ухилено. — Недооцененият Платон от склада на книжарницата.

— Анди Костанцо е точно такъв — съгласи се Хедър. — Поради което твърдението на ФБР е толкова абсурдно. Ние го толерирахме, но никой в Движението не се доверяваше на Анди за сериозни неща, какво остава да му повери сто хиляди долара в брой.

— Някой обаче го е направил — обърна й внимание Смит. — Показанията на продавачите на автомобили в Албъкърки са железни.

— Знам това! — тросна се тя. — Сигурно някой е дал на Анди пари да купи джиповете. Дори съм убедена, че той беше достатъчно глупав или самонадеян да направи онова, което са поискали от него. Но парите не са дошли от Движението! Ние не сме бедни, но не разполагаме с такива суми в брой.

— Значи смятате, че Костанцо е бил подведен?

— Сигурна съм в това — заяви тя категорично. — За да бъде злепоставено Движението на Лазар и всичко, за което се борим. Движението се застъпва изцяло за мирни протести. Никога не бихме извършили убийство или терористичен акт.

Смит се изкушаваше да й напомни, че сриването на оградата на института е равносилно на преминаване на границата на насилието, но си затрая. Беше дошъл да чуе отговорите на някои въпроси, а не да предизвиква политически спорове. Освен това бе убеден, че тази жена говори истината — поне що се отнася до онези елементи от Движението на Лазар, които познаваше. От друга страна, тя бе активистка от средно ниво, което се равняваше на капитан или майор от армията. Колко можеше да знае за тайните действия на хората от високите етажи на Движението?

Чаят им пристигна и това й даде възможност да възвърне самообладанието си. Тя отпи внимателно и после го погледна неспокойно през парата, която се вдигаше от чашата.

— Опитвате се да разберете дали е възможно парите да са дошли някъде от върховете на Движението, нали така?

Смит кимна.

— Не се обиждайте, госпожо Донован, но вашите хора са обгърнали ръководството на Движението в пълна тайнственост и е съвсем естествено човек да си задава въпроси какво се крие зад нея.

— Тази тайнственост, както я наричате, е изцяло предохранителна мярка, господин Смит — каза тя. — Знаете какво се случи с основателите на Движението. Те живееха открито. А после един по един бяха убити или отвлечени. Или от корпорациите, които разгневиха, или от правителства, подкрепящи тези корпорации. Е, Движението няма да позволи отново да бъде обезглавено!

Смит реши да остави думите й без коментар. Тя започна да говори с клишета.

За негова изненада Донован внезапно се усмихна и живите й зелени очи се озариха.

— Добре, признавам, че донякъде това е реторика. Високопарна реторика без съмнение и аз съм съгласна, че не е най-убедителният аргумент. — Тя отпи отново от чая и остави чашата върху масата между тях. — Нека се опитам да разсъждавам логично. Да кажем, че изцяло греша. Че съм глупачка и че има хора в Движението, които са решили тайно да прибегнат към насилие, за да постигнем нашите цели. Но помислете малко. Ако вие ръководите свръх секретна операция, чието разкриване може да съсипе всичко, за което сте работили… ще използвате ли човек като Анди Костанцо като агент?

— Не, няма призна Смит. — Освен ако не желая да ме хванат.

Именно това смущаваше и него от самото начало, от първия миг, в който прочете информациите, изтекли от ФБР. Сега, след като я изслуша, беше още по-убеден, че цялата история с джиповете е въздух под налягане. Да се разчита на всезнайко като Костанцо да осигури коли за бягство беше равносилно да се обречеш на провал. Това бе една от онези глупави грешки, които просто не се връзваха с безмилостния, пресметнат професионализъм, на който стана свидетел по време на атаката срещу института. Което означаваше, че някой манипулира разследването.

На една пресечка западно от площад „Меркадо“ Малаки Макнамара чакаше търпеливо, скрит в сенките на закътания тротоар. Ставаше късно и улиците в центъра на Санта Фе бяха почти празни.

Мършавият загорял мъж внимателно вдигна своя далекоглед за нощно виждане „Кайт“ и погледна през него с едно око. Доста полезно приспособление, помисли си той. Монокълът, британско производство, беше здрав, много лек и произвеждаше кристално ясен четворно увеличен образ. Макнамара старателно оглеждаше района, следейки за всяко движение на набелязаната цел.

Насочи далекогледа първо към мъжа, който стоеше неподвижно на прага на художествената галерия на около двеста метра от него. Мъжът с бръснатата глава носеше джинси, тежки ботуши и яке на американската армия. Всеки път, когато минеше кола, той присвиваше очи, за да не го заслепи. Иначе не мърдаше от мястото си въпреки студа. Млад радикал — прецени Макнамара. При това сериозен и дисциплиниран.