Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Уредено ли е интервюто ти с госпожа Донован? — порита шефът на Първи секретен отдел.

— Да — отговори Смит. Наведе се да се обуе. — Имам среща с нея в девет довечера. В малко кафене на площад „Меркадо“.

— Добре. — Как вървят аутопсиите? Нещо ново?

— Няколко неща — отвърна Смит. — Но да пукна, ако мога да ги проумея. Разбираш ли, много малко части от телата са незасегнати, за да бъдат изследвани. Почти всичко, което е останало от мъртвите, е някаква странна органична супа.

— Продължавай.

— Ами, налагат се някои странни изводи от аутопсиите, които извършихме — докладва Смит. — Рано е, изследванията са недостатъчни за окончателни заключения, но подозирам, че тенденцията, която наблюдавахме, ще се запази.

— Например? — прекъсна го Клайн.

— При повечето от убитите се наблюдават системна злоупотреба с наркотици или хронични заболявания — отговори Смит, докато ставаше от пейката, за да си вземе шлифера. — Не при всички, но в по-голямата част от тях.

— Знаеш ли вече какво е убило тези хора?

— Не.

— Кажи ми най-правдоподобното си предположение, полковник — настоя Клайн.

— Предположенията са всичко, с което разполагам — отговори Смит. — Но мога да ти кажа, че най-голяма вреда са нанесли химически вещества, разпространени чрез нанофагите и предназначени да разградят тъканите.

— Но тези механизми не са убили всички, в които са проникнали — каза Клайн. — Защо?

— Предполагам, че нанофагите са се задействали чрез различни биохимични сигнали…

— Като например онези, които се намират у наркоманите или у хора с болно сърце, или от други болести и хронични състояния — досети се изведнъж Клайн. — Без тези сигнали механизмите не реагират.

— Бинго.

— Но това не обяснява защо онзи грамаден зеленоок мъж, с когото си се бил, изведнъж се е разпаднал — напомни Клайн. — И двамата сте били изложени на облака нанофаги и отначало сте останали незасегнати.

— Тоя тип беше убит, Фред — каза Смит. Той затвори очи и си припомни ужасната сцена, при която врагът му се разпадна пред него. — Абсолютно сигурен съм, че някой го улучи с игла, натопена в неизвестен химикал, който активира нанофагите, които бе вдишал преди това.

— Искаш да кажеш, че собствените му хора са го ликвидирали, за да не го пипнем? — каза Клайн.

— Така си представям нещата — потвърди Смит. Той направи гримаса при спомена за смъртоносното свистене, което чу покрай ушите си. — Мисля, че се опитаха да улучат и мен със същата игла.

— Пази се, Джон — каза Клайн. — Все още не знаем кой е врагът, а също и какви са намеренията му. Докато не разберем, трябва да смяташ всеки, включително госпожа Донован, за заплаха.

Тайна квартира на наблюдателния екип в покрайнините на Санта Фе

На две мили източно от института „Телър“, в къщата, където се бе разположил наблюдателният екип, цареше тишина. Само компютрите бръмчаха леко, докато приемаха данни чрез различни сензори, насочени към района на института. Двама дежурни мъже седяха безмълвно пред радиопредавателите и едновременно наблюдаваха постъпващата информация.

Единият от тях се заслуша в гласовете в слушалките си. Той се обърна към ръководителя на екипа, по-възрастен от него белокос холандец на име Вилем Линден.

— Хората на терена докладват. Смит тъкмо се е появил на площад „Меркадо“.

— Сам?

По-младият мъж кимна.

Линден се усмихна широко, показвайки пожълтелите си от тютюна зъби.

— Това е отлична новина, Абрантиш. Момчетата да останат на място. После се свържи с Центъра и ги информирай, че всичко върви по плана. Кажи им, че ще ги уведомим в мига, в който Смит бъде ликвидиран.

Абрантиш го погледна разтревожено.

— Сигурен ли си, че ще мине гладко? Чел съм досието на американеца. Може да бъде много опасен.

— Не се паникьосвай, Витор — успокои го белокосият. — Ако пуснеш куршум или забиеш нож където трябва, всеки умира.

Смит се спря на прага на кафенето „Лонгевити“ и огледа набързо клиентите на някои от малките кръгли масички. Установи с прикрито задоволство, че бяха разнородна тайфа. Повечето от тях, по-специално онези, които седяха по двойки, изглеждаха съвсем обикновено — добре облечени, в добро здраве работещи хора и съвестни колежани. Други привличаха погледите с разнообразни татуировки и пиърсинги по тялото. Неколцина бяха с тюрбани или с руси кичури. Някои от посетителите се обърнаха към вратата и го изгледаха, без да скриват любопитството си. Повечето си продължиха разговорите.