Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Оукс възвърна пръв самообладанието си. Той пристъпи напред със зяпнала уста.

— Кой, по дяволите, си ти?

— Може да ме наричате Търс — отвърна спокойно зеленоокият непознат. — Имам за вас нещо — подарък.

Той извади внимателно ръката си от джоба на палтото и насочи срещу тях деветмилиметров пистолет „Валтер“.

Фрида Макфадън изпищя от страх. Ейвъри замръзна на място, пръстите му все още държаха брадата. Само Бил Оукс запази самообладание.

— Ако си ченге — запелтечи той, — ни покажи значката си.

Високият мъж се усмихна учтиво.

— Уви, не съм полицай, господин Оукс.

Оукс усети тръпки по тялото си в последната секунда преди валтерът да издаде звук на сподавена кашлица. Куршумът проби челото му и го уби на място. Тялото му падна до телевизора.

Вторият член на групата „Хораций“ насочи леко вляво пистолета и стреля отново. Ейвъри изстена и падна на колене, притискайки разкъсаното си гърло, от което изригваше кръв. Огромният кестеняв мъж натисна спусъка трети път, прицелвайки се този път право в челото на брадатия активист.

Пребледняла от ужас, Фрида Макфадън се обърна и направи опит да побегне в съседната стая. Едрият мъж я простреля в гърба. Тя се олюля, падна безпомощно върху дивана и застена от болка. Той прибра пистолета в джоба си, пристъпи напред, хвана главата й със силните си ръце и я стисна. Вратът й изпука.

Търс огледа трите тела, търсеше признаци на живот. Доволен се отправи към входната врата и я отвори. Двама от хората му го чакаха на площадката. Всеки държеше по два тежки куфара.

— Готово — уведоми ги той.

Отдръпна се и им направи място да минат. Никой не пожела да си губи времето да гледа труповете. Всеки, който работеше с братята Хораций, рано или късно свикваше с гледката на смъртта.

С бързи движения започнаха да изпразват куфарите, като наизвадиха пакети с пластични експлозиви, детонатори и часовникови механизми върху масата в трапезарията. Един от тях, нисък набит мъж със славянски черти, посочи към купчината дрехи, карти, химикали и бои върху масата и в кашоните на пода.

— Какво ще правим с това, Търс?

— Приберете ги — нареди зеленоокият. — Оставете само строителните дрехи, каски и фалшивите документи за самоличност. Сложете ги при материалите за бомби.

Славянинът сви рамене.

— Номерът няма да заблуди задълго полицията. След като американските власти направят изследвания, няма да открият следи от химикали върху труповете.

Високият кимна.

— Знам — каза той и се усмихна студено. — Но ще спечелим време.

Светлините, в бара на международното летище „О’Хара“ бяха силно приглушени в ярък контраст с ослепителните неонови лампи в коридорите и салоните за обработка на пасажерите. Дори и в този късен час на нощта беше доста препълнен. Преуморени и недоспали пътници търсеха утеха в сравнително тихия бар и в големи дози алкохол.

Хал Бърк седеше кротко на маса в ъгъла и отпиваше от рома с кола, който си поръча половин час по-рано. Часът на полета му до „Дълес“ наближаваше. Всеки момент щяха да повикат пътниците на борда. Вдигна очи, когато Търс седна на стола срещу него.

— Е?

Едрият мъж оголи зъбите си в самодоволна усмивка.

— Нямаше никакви проблеми — отговори той. — Информацията ни бе точна до последната подробност. Сега организацията на Движението в Чикаго е без ръководители.

Бърк се усмихна кисело. Високопоставените източници, които техният създател имаше в Движението на Лазар, бяха главният мотив да привлече зловещите, почти нечовешки създания Хораций в ТОКСИН. Макар и с неохота, Бърк си даваше сметка, че тези информатори бяха по-добри от всяка мрежа от източници, която бе имал възможност да създаде.

— Чикагската полиция ще види онова, което очаква да открие — продължи Търс. — Пластични експлозиви, детонатори и фалшиви документи.

— Плюс три трупа — напомни му служителят от ЦРУ. — Ченгетата може да се учудят на тази малка подробност.

Другият мъж поклати глава, отхвърляйки веднага опасението.

— Терористичните движения често унищожават свои съмишленици — каза той. — Полицията може да реши, че убитите са били смятани за слаби звена, или да заподозре, че съществува вражда между отделни фракции в Движението.

Бърк се съгласи. Едрият кестеняв мъж отново беше прав.

— По дяволите, случва се — каза той. — Понякога банда радикали с оръжия се оказват натясно под огромен натиск… И на някои от тях може да им избие чивията и да си го изкарат на другите. Предполагам, че това не е нещо необичайно.