Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Очакваме моделът от трета фаза контролирани фаги да бъде по-ефективен — увери го по-възрастният молекулярен учен. — Сензорните редици на нанофагите от втората фаза бяха по-ограничени като брой и тип. С добавянето на допълнителни сензори, предназначени да разпознават различни биохимични параметри, можем да увеличим значително броя на потенциалните мишени.

Зеленоокият мъж кимна разбиращо.

— Успяхме също да увеличим капацитета на вътрешния енергиен източник на отделния нанофаг — съобщи вторият учен. — Очакваме съответно увеличаване и на продължителността на живота им и на техния оперативен обхват.

— А проблемът със замърсяването на терена? — попита Нънс. — Видяхте какви предохранителни мерки бяха взети пред института „Телър“.

— Американците се престарават — отговори първият учен. — Досега повечето от нанофагите от втора фаза трябва да са загубили оперативните си способности.

— Техните опасения не са от значение — напомни им зеленоокият. — От значение са изискванията на нашия работодател. От вас се очаква да произведете надеждни самоунищожаващи се механизми за третата фаза, нали така?

Вторият учен кимна веднага, долавяйки заплашителната нотка в гласа на едрия мъж.

— Да, разбира се. И успяхме. — Той започна да натиска бутоните, като показваше различни схеми върху екрана. — Намирането на необходимото пространство във вътрешността на капсулата беше труден проблем, но накрая успяхме да…

— Спестете ми техническите подробности — прекъсна го третият член на групата „Хораций“. — Но можете да ги изпратите на нашия работодател, ако желаете. Аз се занимавам само с практически въпроси. Интересува ме оръжията, които разработвате за нас, да убиват бързо, ефективно и надеждно, а не как го правят.

Чикаго, Илинойс

Ярки прожектори преобразяваха нощта в ден в западния край на „Хайд Парк“ в района на Чикагския университет. Предназначението им бе да осветяват сиво-бежовата каменна фасада на новостроящата се сграда на изследователския център, огромна пететажна постройка с лаборатории и изследователска площ близо 425 000 квадратни фута. Строителни скелета все още препречваха повечето от алеите и зелените пространства по южната страна на 57 улица и източната страна на булевард „Дрексъл“. Във вътрешността на огромната сграда лампите също светеха, докато инженерите, зидарите, железарите и останалите работници се трудеха ден и нощ да завършат грандиозния обект.

Учени от Чикагския университет изиграха ключова роля за най-големите научни и технологични открития на двадесети век — от разработването на метода за датиране с въглерод 14 до появата на контролираната ядрена енергия. Сега университетът бе твърдо решен да продължи да се конкурира и в новите науки на двадесет и първи век. Изследователският център бе крайъгълният камък на тези усилия. След като бъде завършен и влезе в експлоатация, учените от областта на биологията и на физиката ще работят заедно на това превъзходно място. Те се надяваха, че по този начин ще преодолеят изкуствените и много тънки граници между двете традиционни дисциплини.

Близо един милиард долара корпоративни и индивидуални дарения бяха събрани за финансирането на строителството, покупката на необходимите високотехнологични материали и на първата вълна от нови проекти. Една от най-големите корпоративни вноски постъпи от „Харкорт Биосайънсис“ за финансиране на единствения по рода си нанотехнологичен комплекс. След разрушаването на лабораторията в института „Телър“ за ръководството на компанията новият комплекс бе не само жизненонеобходим като заместител, но и сигнал, че тя е твърдо решена да продължи нанотехнологичните изследвания. Вътре в комплекса лаборанти, техници и работници бяха заети с инсталиране на компютри, сканиращи микроскопи, манипулатори с дистанционно управление, системи за херметизация и пречистване на въздуха, хранилища за химикали и друго оборудване.

Джак Рафърти пристигна на работа с усмивка и бодра стъпка. Докато пътуваше с метрото от дома си в предградието Лагрейндж, дребният, слабичък електротехник изчисляваше колко пари от извънреден труд ще получи от този обект. Той сметна, че с тях ще може да плати таксата за енорийското училище на близнаците и че ще му остане достатъчно да си купи мотора „Харли“, на който бе хвърлил око преди повече от година.

Усмивката му се изпари в момента, в който прекрачи в лабораторията. Още от прага забеляза, че някой беше бърникал из електрическата инсталация, която завърши едва вчера. Панелите на стените зееха, излагайки на показ разбъркани кълба от разноцветни кабели. Разкачени жици стърчаха от небрежно пробити дупки по тавана.