Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Кит Пиърсън не повярва, че Смит работи самостоятелно като научен наблюдател и офицер за свръзка с Американския армейски медицински изследователски институт за инфекциозни болести (ААМИИБ) или със Съвета на началник-щабовете. Притежаваше твърде много необикновени умения, твърде богат опит. А и в досието му във ФБР, което прочете, имаше няколко много сериозни празнини. Кои ли бяха истинските шефове на Смит? Военното разузнаване? Или някоя от правителствените секретни организации?

Вдигна слушалката на обезопасения телефон и набра седемцифрен номер.

— Бърк слуша.

— Кит Пиърсън е — каза тя. — Имаме проблем. Искам да наредиш подробно проучване на досието на подполковник Джонатан Смит.

— Името ми звучи доста неприятно — каза кисело колегата й от ЦРУ.

— Би трябвало — съгласи се тя. — Той е така нареченият доктор, който успя да ликвидира половината от леваците в твоя оперативен екип.

Тайна инсталация за нанотехнологично производство във вътрешността на Центъра

Нищо от външния свят не можеше да проникне лесно в строго обезопасените райони на Центъра. Докато работеха вътре, никой от тях не можеше да подуши соления дъх на намиращия се наблизо океан или да чуе рева на самолетите, които се подготвяха за излитане. Всичко беше изцяло стерилно и цареше пълна тишина.

Дори във външните райони на огромния таен лабораторен комплекс техниците и учените се движеха според строги правила — носеха стерилно хирургическо облекло, маски, които покриваха носа, устата и брадичката, предпазни очила и полиестерни шапки, наподобяващи капишоните на франкските рицари. Разговаряха шепнешком. Писмената работа вършеха изцяло по електронен път. В стерилните райони не се допускаха никакви справочници. Опасността от пренасяне на зараза по въздушен път се смяташе за твърде висока.

С доближаването на зона „Клас 10“ — самата производствена сърцевина — процедурите за облеклото и стерилността ставаха още по-стриктни. Херметически камери и сложни филтриращи системи съединяваха всяко помещение. Пред вратата на херметическите камери имаше списъци за проверка и въоръжени пазачи, които следяха за изпълнението на всяка стъпка в установения ред. Никой не желаеше да поеме риска да зарази контейнерите, където се произвеждаха нанофагите. Фагите в процес на развитие бяха изключително чувствителни и към най-нищожната промяна в строго контролираната среда. Освен това никой в тайната лаборатория не искаше да рискува да се изложи незащитен на нанофагите в завършения им вид.

Трима мъже седяха около заседателна маса в едно от вътрешните помещения. Те анализираха оперативните и експерименталните данни, събрани до този момент от „събитията“ в Зимбабве и Ню Мексико. Двамата бяха специалисти по нанотехнологии, едни от най-видните молекулярни учени в света. Третият, значително по-висок и широкоплещест, притежаваше умения от различно естество. Този мъж, третият от братята Хораций, наричаше себе си Нънс.

— Предварителните данни от Санта Фе показват, че механизмите от втора фаза са се активирали приблизително в двадесет до тридесет процента от хората, изложени на въздействието им — заяви първият учен. Пръстите му под ръкавиците натиснаха няколко бутона на клавиатурата и върху плазмения екран се появи графика. — Както виждате, това надминава първоначалните ни очаквания. По мое мнение смело можем да кажем, че модификацията на модела за контролиран фаг е в основата си солидна.

— Вярно е — съгласи се неговият колега. — Ясно е също, че биохимичните съставки на механизмите от втора фаза бяха по-добре балансирани от онези в Кусаса и постигнаха значително по-висока степен на разрушаване на тъканите и костите.

— Можете ли да постигнете по-висока степен на смъртност? — попита рязко високият мъж на име Нънс. — Знаете какви са изискванията на нашия работодател. За абсолютна ефективност. Оръжие, което унищожава по-малко от една трета от набелязаните жертви, не отговаря на тези изисквания.

Зад маските си двамата учени се намръщиха, отвратени от безцеремонния начин на изразяване. Те предпочитаха да смятат себе си за хирурзи, натоварени с важна, макар и неприятна операция. Грубото напомняне, че практически работата им бе свързана с масови убийства в големи мащаби, не бе нито необходимо, нито желателно.

— Е? — настоя Нънс.

Живите му зелени очи блестяха под акрилните защитни очила. Той знаеше колко мразят тези мъже да се говори за смъртоносните резултати от научните им усилия. Доставяше му удоволствие от време на време да натиква вирнатите им носове в мръсотията и калта на тяхната задача.