Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Ръководителят на групата, доста по-възрастен мъж с ниско подстригана бяла коса, се загледа в монитора за няколко секунди. Поклати глава със задоволство.

— Отлична работа, Витор. — После се обърна към един от останалите мъже. — Свържи се с Търс. Докладвай му, че вторият експеримент на терен, изглежда, е приключил и че вече имаме достъп до всички данни за анализ. Информирай го също, че препращаме информацията в Центъра.

Плувнал в пот под защитния скафандър, Джон Смит Премина през строгите процедури на обеззаразяване, които бяха задължителни за всеки, който прекрачи забранената зона около института. На практика процедурата се изразяваше в преминаване под редица душове, разпръскващи под налягане химикали, електрически заредени аерозолни спрейове и системи за вакуумно всмукване. Оборудването бе доставено от частите за химическа и радиационна защита на Министерството на вътрешната сигурност и бе предназначено за справяне с последиците от нападения с биологични, химически и ядрени оръжия. Всъщност никой не бе напълно сигурен, че то ще неутрализира наномеханизмите, от които всички се бояха. Но беше най-добрата система, която можеха да приложат за краткото време, с което разполагаха. И тъй като досега никой не беше умрял, Смит бе готов да се обзаложи, че или системата за обеззаразяване вършеше работа, или просто в забранената зона не бяха останали активни наномеханизми.

Ако не друго, досадната и продължителна процедура му даде възможност да анализира видяното вътре в института „Телър“ и да стигне до доста опасна хипотеза, която може да направи на пух и прах много от любимите теории на ФБР и ЦРУ.

След като обеззаразяването най-после приключи, Смит съблече тежката екипировка, затвори я в контейнер за опасни материали и облече собствените си дрехи. Пое пистолета „Зиг Зауер“ от гвардейския сержант, който изглеждаше доста притеснен, и излезе.

Минаваше пладне. Вятърът се беше усилил и духаше откъм обраслата с гори планина на изток. Джон пое дълбоко от въздуха, ухаещ на борова смола, и изчисти и последните остатъци от дразнещите химикали от носа и белите си дробове.

Спретнат млад мъж, чийто вид разкриваше неговата изпълнителност, облечен в консервативен тъмносив костюм, се доближи до него. Имаше вдървените и безизразни маниери, така високо ценени напоследък у випускниците от академията на ФБР.

— Доктор Смит?

Джон кимна любезно.

— Точно така.

— Заместник-директор Пиърсън ви очаква в командния център — каза младежът. — С удоволствие ще ви придружа.

Смит прикри киселата си физиономия. Явно жената, която наричаха Снежната царица, нямаше да го остави на мира. Нямаше да му позволи да се измъкне, без да чуе какво мисли ФБР за това, че друга правителствена служба, в случая Пентагонът, навлиза в неговата територия.

Припомни си предупреждението на Фред Клайн да действа дискретно и последва мъжа, без да вдига шум. Минаха през цял лагер от фургони и огромни палатки. Електрически и оптични кабели свързваха временните работни щабове. Сателитни чинии и късовълнови релейни станции бяха разположени пред тях. Преносими генератори бучаха наблизо, доставяйки допълнителна енергия.

Смит беше впечатлен. Този команден център не отстъпваше на дивизионните щабове, които беше видял по време на операцията „Пустинна буря“, при това работеше безотказно. Кит Пиърсън не можеше да се похвали с топлота и чар, но явно умееше да организира операция.

Нейният работен терен представляваше малка палатка в най-отдалечения край. Вътре имаше само маса и един стол, генератор за лаптопа й, кодиран телефон, електрически фенер и походно легло.

Смит бързо преглътна изненадата си, след като забеляза леглото. Това сериозно ли беше?

— Да, доктор Смит — каза Пиърсън строго, доловила едва забележимото трепване в погледа му. — Наистина смятам да спя тук. — Лека безизразна усмивка премина през бледото лице, което можеше да мине за привлекателно, ако в него имаше малко повече живот. — Може да е спартанско, но поне е недостъпно за медиите, което по моя преценка е божия благодат.

Тя се обърна към младия агент, който стърчеше до отвора на палатката.

— Това е всичко, агент Наш. Подполковник Смит и аз ще си поговорим насаме.

Започна се, осъзна Смит — тя нарочно мина към военния му ранг. Той реши да се опита да й спести възраженията към присъствието му тук.

— Преди всичко искам да ви уведомя, че не съм тук да се меся в разследването ви.