Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Наистина? — попита Пиърсън. Сивите й очи бяха леденостудени. — Струва ми се малко вероятно… Освен ако не сте нещо като военен турист. И при такова положение присъствието ви е еднакво нежелателно.

Дотук с любезностите, помисли си Смит, и стисна зъби. Явно щяха да водят словесен дуел, отколкото нормален разговор.

— Вие сте запозната със заповедите и разрешителните, свързани с мен, госпожо. Тук съм само да наблюдавам и да помагам.

— При цялото ми уважение, не се нуждая от помощта на Съвета на началник-щабовете или на военното разузнаване — или който там е издал заповедите — отряза го Пиърсън. — Честно казано, не познавам никой друг, който да е в състояние да причини повече неприятности от вас, а аз не се нуждая от тях.

Смит запази привидно самообладание.

— Наистина? И по какъв начин?

— Само с присъствието си — отговори тя. — Може да сте пропуснали тази мажа подробност, но Интернет и таблоидите са пълни с информация, че „Телър“ е бил център на секретна военна програма за създаване на оръжия, базирани на нанотехнологиите.

— Тези слухове са абсолютна измислица — каза натъртено Смит.

— Наистина ли?

Смит кимна.

— Видях цялата изследователска дейност с очите си. Никой в „Телър“ не работеше върху нещо, което би могло да има военно приложение.

— Вашето присъствие в института е именно моят проблем, полковник Смит — повтори Пиърсън ледено. — Как предлагате да обясним факта, че са ви прикрепили да наблюдавате тия нанотехнологични проекти?

Смит сви рамене.

— Лесно. Аз съм лекар и молекулярен биолог. Моите интереси в Ню Мексико бяха чисто медицински и научни.

— Чисто медицински и научни? Не забравяйте, че прочетох свидетелските ви показания и вашето досие в Бюрото — възрази тя. — Знаете твърде добре как се убива лесно и ефикасно за доктор. Стрелково обучение и владеене на бойни изкуства не се връзват много с обичайните програми по медицина, не мислите ли?

Смит си замълча, чудейки се колко знае Кит Пиърсън за кариерата му. До информация за работата му в Първи секретен отдел тя не можеше да има достъп, но работата му във военното разузнаване сигурно бе оставила някои следи, които тя бе надушила. Същото се отнасяше и за ролята му при разрешаването на кризата с фактора „Хадес“.

— А сега конкретно на въпроса — продължи тя. — Може един на трима американци в страната да са достатъчно интелигентни и да проумеят връзката ви с медицината. Останалите, особено най-шантавите, ще съзрат единствено красивата ви военна униформа в дрешника — оная със сребърните дъбови листа върху пагоните.

Пиърсън го бодна по гърдите с показалеца си.

— Именно по тази причина, полковник Смит, не желая да се доближавате до това разследване. Достатъчен е един приказлив репортер да ви мерне и ще си имаме огромни неприятности. Случаят и без това е достатъчно сложен — каза тя. — Няма да позволя да бъде провокиран нов бунт на активистите от Движението на Лазар или на когото и да било.

— Нито пък аз — увери я Смит. — Затова гледам да не се набивам на очи. — Той посочи към цивилните си дрехи — леко сиво яке, зелено поло и джинси. — Докато съм тук, си оставам единствено доктор Смит… И не смятам да разговарям с журналисти. Никога.

— Не е достатъчно — отговори тя непреклонно.

— Трябва да бъде — каза й спокойно Джон. Той бе готов да отстъпи малко, за да успокои естественото раздразнение на Кит Пиърсън, но нямаше да се откаже от своя дълг.

— Вижте — каза той, — ако искате да се оплачете във Вашингтон, добре. Междувременно обаче ще трябва да ме търпите… Защо не приемете предложението ми за помощ?

Очите й се присвиха опасно. За секунда Смит си помисли, че тя ще прибегне до превантивно задържане, за което го предупреди агент Латимър. Но тя повдигна рамене.

— Добре, доктор Смит — каза студено. — Ще играем по вашите правила за момента. Но в мига, който получа разрешение да ви изритам оттук, изчезвате.

Той кимна.

— Напълно справедливо.

— Тогава, ако това е всичко, съм убедена, че сам ще намерите пътя — предположи тя и погледна часовника си. — Чака ме работа.

Смит реши да я притисне още малко.

— Искам да ви задам няколко въпроса.

— Щом се налага — отговори равнодушно Пиърсън.

— Какво мислят хората ви за странния начин, по който са били разположени взривните устройства в лабораторията на „Харкорт“? — попита той.

Тя повдигна едната си вежда.

— Продължавайте. — Изслуша внимателно неговото предположение, че бомбите са били поставени така, че да повредят, а не да разрушат изцяло вътрешността на лабораторията. Когато приключи, тя поклати глава с изненада. — Значи сте и експерт по експлозивите, докторе?