Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Смит се захили.

— Аз съм медик, а не лабораторна мишка. Но ме попитайте пак след двадесет и четири часа и може да опитам.

Той погледна чертежите, които мъжът от ФБР разглеждаше. Те показваха разположението на първия и втория етаж на института. Червени кръгчета с различна големина изпъстряха листовете. Повечето бяха съсредоточени около нанолабораториите в северното крило, но други бележеха различни места из цялата сграда.

— Местата, на които се взривиха бомбите? — попита Смит.

Латимър кимна.

— Онези, които сме установили досега.

Смит разгледа внимателно чертежите. Онова, което видя, затвърди първоначалното му впечатление за изключителната прецизност, с която терористите бяха извършили нападението. Няколко взрива бяха разрушили напълно помещението на охраната, заличавайки всички архивирани образи от външните и вътрешните камери. Друга бомба беше блокирала противопожарната система. Взривни устройства бяха заложени също в компютърната зала и унищожиха всички данни — от лични файлове до записите с оборудването и материалите, доставяни на учените в института.

На пръв поглед бомбите, поставени в нанотехнологичните лаборатории, издаваха еднаква решимост за причиняване на максимални разрушения. Концентрични кръгове запълваха плановете на етажите, където се намираха комплексите на „Номура“ и на института. Поклати глава. Тези заряди явно бяха замислени да заличат всяка частица от оборудването на двете лаборатории — от биохимичните съдове в най-вътрешната им част до компютрите на бюрата. Но нещо в схемите на детонацията в лабораторията на „Харкорт“ правеше впечатление.

Смит се наведе над масата. Какво бе по-различно? Прокара показалеца на едната си ръка, както бе с ръкавицата, върху кръговете. Експлозивите, заложени около най-вътрешната част на лабораторията, бяха поставени така, че да не причинят цялостни разрушения. Като че ли е трябвало да пробият дупки в камерата с контейнерите за производство на нанофаги, без да разрушат самите контейнери. Дали е било грешка? Или е умишлено?

— Разбрано — каза Латимър в микрофона си. — Да, госпожо. Ще му предам съобщението и ще се погрижа да изпълни нареждането ви. — Русият мъж се обърна към Смит.

— Беше Пиърсън. Изглежда, че вашият доклад накрая е привлякъл вниманието й. Иска да ви види в командния център отвън.

— Веднага, нали? — предположи Смит.

Латимър кимна.

— Ако може и по-рано — каза той ухилен. — Ще излъжа, ако кажа, че посрещането ще е топло.

— Колко прекрасно наистина — отвърна Джон иронично.

Агентът от ФБР сви рамене.

— Бъдете внимателен, когато разговаряте с нея, доктор Смит. Снежната царица е дяволски добра в работата си, но не е от хората, които бихте нарекли добряци. Ако реши, че може да оплескате разследването по някакъв начин, ще обърне всичко с главата надолу, но ще намери в коя дупка да ви натика, докато то не приключи. О, и може да го нарече „превантивно задържане“ или „предпазен арест“, но при всички случаи няма да е удобно… Или лесно за измъкване.

Смит огледа лицето на Латимър, сигурен, че той преувеличава, за да го впечатли. За негов ужас агентът на ФБР изглеждаше напълно сериозен.

Тайната квартира бе разположена върху билото на възвишение с изглед към южните покрайнини на Санта Фе. Отвън изглеждаше като класическа къща в стил пуебло, издигната над сенчест двор. Вътре обстановката и мебелите бяха по последна мода в хром, черно и бяло. Малки сателитни чинии бяха закачени дискретно в единия ъгъл на плоския покрив.

Няколко от прозорците със западно изложение гледаха право към института „Телър“ на две мили разстояние. Помещенията зад тези прозорци бяха пълни с един ред радиопредаватели и микровълнови приемни станции, видеокамери, оборудвани с мощно телефото, инфрачервени и термообразни лещи, свързани с мрежа компютри и кодирана сателитна комуникационна система.

Шестима мъже работеха с всичкото това оборудване — наблюдаваха влизащите и излизащите от отцепения район пред института. Един от тях — млад, с мургава кожа и тъмнокафяви очи — седеше пред един от компютрите и си тананикаше, докато се опитваше да чуе нещо през чифт слушалки, включени към различните приемници.

Изведнъж младият мъж се изправи.

— Засякох сигнал — докладва той спокойно, като едновременно набираше серия от команди върху клавиатурата.

Мониторът пред него светна и се изпълни с движещи се данни — сложна и неразбираема смесица от числа, графики, фотографии и текст.