Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Институт „Телър“

В защитен костюм от плътна изкуствена материя, каска със собствен кислороден апарат и ръкавици, Джон Смит стъпваше внимателно сред развалините на първия етаж на института. Той се промъкна под голяма овъглена греда, която стърчеше от разрушения таван, като внимаваше да не разкъса костюма си на някой от пироните по опушеното дърво. Никой не знаеше дали наномеханизмите, които причиниха смъртта на хилядите демонстранти, не са все още активни. Досега никой не бе правил опит да установи това. Малки късчета мазилка и парчета от счупени стъкла се трошаха под дебелите подметки на обувките му.

Стигна до по-открито пространство, където някога се помещаваше бюфетът. Това помещение бе най-малко засегнато, но и тук имаше следи от бомбен взрив върху две от четирите стени, а очертанията с тебешир върху плочките на пода показваха къде са лежали труповете.

Специалният отряд на ФБР, който разследваше катастрофата, използваше бюфета като сборен пункт и команден център на място. Два преносими компютъра бяха поставени върху маси в средата на помещението. Агентите, които ги използваха, имаха проблеми с вкарването на данните заради плътните ръкавици.

Смит си проправи път до мястото, където мъж с черен шлем се бе привел над една от оцелелите маси за хранене и разглеждаше чертежи. Върху защитния костюм на агента имаше табелка с името му „Латимър Ч.“

Агентът вдигна очи.

— Кой си ти? — попита той.

Защитният шлем заглушаваше думите му.

— Доктор Джонатан Смит. Аз съм от Пентагона — Смит потупа леко синия шлем на главата си за потвърждение. Синьото бе цветът на наблюдателите и външните консултанти. — Правя оглед. Имам заповед да помогна с каквото мога.

— Специален агент Чарлс Латимър — представи се другият мъж. Беше по-слаб от Смит, рус и говореше със силен южняшки акцент. Стана му любопитно. — И каква помощ можете да ни предложите, докторе?

— Имам прилични познания за нанотехнологиите. Познавам разположението на лабораториите много добре. Бях прикрепен временно на работа тук, когато терористите удариха.

Латимър го изгледа строго.

— Това ви прави свидетел, докторе, не наблюдател.

— Миналата вечер и рано тази сутрин бях свидетел — каза с изкривена усмивка Смит. — След това ме повишиха на независим консултант. — Той вдигна рамене. — Знам, че не е съвсем по правилника.

— Съвсем не е — съгласи се агентът на ФБР. — Уредихте ли този проблем с моята шефка?

— Убеден съм, че всички необходими разрешения и заповеди са върху бюрото на вашата заместник-директорка Пиърсън — каза спокойно Смит.

Последното нещо, което искаше, бе да се пазари с висшестоящите от ФБР. Не познаваше лично Кит Пиърсън, но силно подозираше, че тя няма да остане доволна, като разбере, че някой външен си пъха носа в нейното разследване.

— Което означава, че не сте говорили с нея — каза Латимър. Той поклати невярващо глава. После сви рамене. — Чудесно. Всъщност нищо на това шибано място не е по правилника.

— Тежък обект за работа — съгласи се Смит.

— Меко казано — отговори агентът на ФБР с изкривена усмивка. — Да се опитваш да откриеш нещо сред тия развалини от бомбите и пожара е достатъчно трудно само по себе си. А това, че трябва да се предпазиш от онези нанофаги или каквото и да е там, прави работата почти невъзможна.

Той посочи към защитните дрехи, в които и двамата бяха облечени.

— Не стигат недостатъчният кислород и опасността от прегряване, ами и тия лунни костюми се износват за три часа. После ни трябва половин час за обеззаразяване. Така работата ни върви със скоростта на охлюв, а от Вашингтон ни натискат за бързи резултати. Да не говорим, че се сблъскваме с класически параграф 22 при всяка улика, на която попаднем.

Смит кимна съчувствено.

— Нека отгатна. Не можете да изнесете нищо от сградата за лабораторен анализ, докато не бъде обеззаразено. А след обеззаразяването не остава нищо, което да бъде анализирано.

— Не е ли върхът? — каза Латимър вкиснато.

— Рискът от зараза може да не е толкова голям — каза Смит. — Повечето наномеханизми са предназначени за конкретна среда. Би трябвало да започнат да се разпадат в мига, в който бъдат изложени на налягане, атмосферни и температурни условия извън техните параметри. В момента за нас може да е напълно безопасно.

— Теорията ви звучи убедително, докторе — каза агентът на ФБР. — Ще се съгласите ли доброволно пръв да поемете дълбоко въздух на това място, а?