Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Помни, че Лазар е жив!

Когато следващата смяна дойде и освободи Ию, нарушителите отдавна си бяха отишли. Но в нанотехнологичната лаборатория на „Телос“ цареше разруха — изпотрошени колби и епруветки, изгорели електронни микроскопи, продупчени метални цилиндри и разплискани химикали. Изписаните със спрей по стените лозунги на Движението на Лазар не оставяха никакво съмнение за принадлежността на виновните.

Цюрих, Швейцария

Докато слабото есенно слънце се изкачи до своя зенит, хиляди демонстранти вече бяха задръстили стръмния хълм над стария град в Цюрих и река Лимат. Те блокираха всички улици в района на швейцарския технологичен институт и университета на Цюрих. Яркочервените и зелените знамена на Движението на Лазар се развяваха над тълпите заедно с плакати, призоваващи за забрана на всички изследователски проекти в областта на нанотехнологията в Швейцария.

Полицаи от силите за борба с безредиците с палки и прозрачни щитове от плексиглас чакаха, строени на няколко пресечки от протестиращите. Бронираните коли с водни оръдия и гранатомети за сълзотворен газ бяха паркирани наблизо, но полицията сякаш не бързаше да се намеси и да разчисти улиците.

Доктор Карл Фридрих Каспар, ръководител на една от лабораториите под мирна обсада, стоеше точно зад полицейските барикади, недалеч от гарата на въжената железница, построена преди повече от век да обслужва университета и института. Отново погледна часовника си и стисна безпомощно зъби. Пушейки, той потърси най-висшестоящия полицай, когото можеше да открие.

— Вижте, защо се бавите? Без разрешение демонстрацията е незаконна. Защо не използвате силите си да възстановите реда?

Полицейският офицер сви рамене.

— Следвам заповедите, професор Каспар. В момента нямам такава заповед.

Каспар изсъска от възмущение.

— Но това е абсурд! Моите сътрудници не могат да пристигнат на работа. Имаме да правим толкова много важни и скъпи експерименти.

— Съжалявам — отвърна внимателно полицаят.

— Съжалявате! — измърмори Каспар. — Пълен позор! — Той изгледа гневно полицая. — Човек може да си помисли, че изпитвате симпатия към тая тълпа от невежи тъпаци.

Полицейският офицер се обърна и срещна бесния поглед на Каспар, без да мигне.

— Аз не съм привърженик на Движението на Лазар, ако това имате предвид — каза той тихо. — Но видях какво се случи в Америка. Не желая подобна катастрофа и в Цюрих.

Директорът на лабораторията почервеня.

— Подобно нещо е изключение! Изцяло невъзможно! Нашата работа е напълно различна от онова, което правеха американците и японците в института „Телър“! Няма база за сравнение!

— Това е отлична новина — отговори полицаят, подсмихвайки се иронично. Той посочи към мегафона си. — Вероятно ще успеете да уверите протестиращите за какво става дума. Те ще разберат грешката си и ще се разотидат.

Единственото, което Каспар можа да направи, бе да изгледа полицая, поразен от невежеството и нахалството на един пазител на реда.

Международното летище на Албъкърки,

Ню Мексико

Докато червеното слънце изгряваше зад него, гигантският „Ан-124 Кондор“ се спусна с грохот над осветения участък на летището и кацна тежко на осма писта. Четирите огромни турбоперки виеха, докато пилотът променяше тягата. Намалявайки скоростта, кондорът подскочи и се плъзна тежко по дългата около четиристотин метра скоростна отсечка, като гонеше собствената си сянка. След секунди той мина с грохот покрай хангарите, където стояха изтребителите Ф-16 на Сто и петдесета ескадрила на бойната авиация на Националната гвардия. Все още намалявайки скоростта, кондорът задмина и замаскираните бункери от бетон и желязо, които през студената война се използваха за съхраняване на стратегически и тактически ядрени ракети.

Към края на асфалтираната писта огромният транспортен самолет „Антонов“, руско производство, се насочи към една от товарните рампи и спря до далеч по-малък корпоративен реактивен самолет. Пронизителният шум от двигателите замря. Група репортери и оператори чакаха, за да отразят пристигането на самолета, собственост на „Номура Фарматек“.

Високото почти осемнадесет метра товарно отделение в задната част се отвори и рампата се стовари тежко върху цимента, изпоцапан с петна от бензин и самолетно гориво. Двама души от екипажа в летателни костюми слязоха по рампата, закривайки очите си от слънчевата светлина. Скочиха на земята, обърнаха се и правейки знаци с ръце, започнаха да направляват колоната от автомобили, която бавно се измъкна от товарното отделение. Обещаните от Хидео Номура мобилни лаборатории за ДНК анализ пристигнаха.