Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Той отпи от питието си.

— Както и да е, поне ще си помислят, че взривяването на изследователския институт е било подготвяно от месеци — измърмори Бърк. — Това ще помогне в убеждаването на Кастила, че клането при института „Телър“ е дело на Движението на Лазар от начало до край. Че е нещо като запазена марка на тия копелета — начин да радикализират привържениците си ида ни притиснат политически. С малко късмет най-после президентът ще обяви цялото Движение за терористична организация.

Вторият член на групата „Хораций“ се усмихна колебливо.

— Вероятно.

Бърк стисна зъби, лицето му се опна, а старият белег отстрани на шията му побеля.

— Имаме още един, по-належащ проблем — каза той — В Санта Фе.

— Проблем? — учуди се Търс.

— Подполковник Джонатан Смит, докторът по медицина — отговори служителят на ЦРУ. — Разбрах, че слухти наоколо и задава неудобни въпроси.

— Все още имаме оперативна група в Ню Мексико — отговори внимателно Търс.

— Добре. — Бърк допи рома и колата. Изправи се. — Уведоми ме, когато са готови да действат. И да е по-скоро. Искам Смит да умре, преди някой по върховете да е започнал да му обръща внимание.

Петък, 15 октомври

Санта Фе

Ранното утринно слънце вече проникваше през прозорците на хотелската стая, когато мобилният телефон на Джон Смит звънна. Той остави чашата с кафе върху кухненския плот.

— Да?

— Виж новините — подкани го Фред Клайн.

Смит отмести подноса със закуската си, пусна лаптопа и влезе в Интернет. Зачете се невярващо в заглавията, които вървяха по екрана. Във всички информационни сайтове водещата новина бе: ФБР ПОДОЗИРА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛАЗАР ЗА КЛАНЕТО В „ТЕЛЪР“. АКТИВИСТ НА ДВИЖЕНИЕТО Е КУПИЛ ДЖИПОВЕТЕ!

Във всички информации се казваше горе-долу едно и също. Високопоставени източници, свързани със следствието на ФБР, потвърдили, че активист на Движението на Лазар от Албъкърки е платил около сто хиляди долара в брой за джиповете, използвани от мнимите агенти на „Сикрет Сървис“. Няколко часа след нападението при института активистът Андрю Костанцо бил видян от своите съседи да заминава с куфар на задната седалка на автомобила му. Снимки на Костанцо и описанието му бяха разпратени до всяко федерално, щатско и местно полицейско управление.

— Много любопитно, а? — заяви шефът на Първи секретен отдел.

— Това е само един от начините да се каже — отговори кисело Смит.

— Предполагам, че от мен чуваш за първи път за този важен пробив в разследването? — промърмори Клайн.

— Предположението ти е правилно — каза Смит и се намръщи. Той си припомни брифингите на ФБР, на които присъства. Пиърсън и близките й помощници не бяха споменали тази подробност. — Това наистина ли е изтичане на информация или е журналистическа измислица?

— Изглежда, че е истина — отвърна Клайн. — Бюрото дори не си направи труда да опровергае съобщението.

— А знае ли се източникът на информацията? Някой от Санта Фе? Или от Вашингтон? — попита Смит.

— Нямам представа — каза шефът на Първи секретен отдел. — Според мен никой във Вашингтон не се притеснява от това, че информацията се е разчула.

— Не се съмнявам.

Съдейки по старанието на Кит Пиърсън да заобиколи неудобните му въпроси, Смит знаеше колко доволно е ФБР, че разполага с улика, свързваща трагедията в института „Телър“ с Движението на Лазар. Тезата се подсилваше дори още повече след терористичните нападения в Калифорния и Чикаго предната нощ. Откритието за тоя тип Костанцо явно се е сторило на Бюрото като манна небесна.

— Какво мислиш, полковник? — попита Клайн.

— Имам резерви — каза Смит, поклащайки глава. — Прекалено удобно е. Освен това нищо в тая история за Костанцо не обяснява как Движението се е сдобило с нанофаги, предназначени да убиват, и защо ще ги пусне умишлено, при това срещу собствените си привърженици.

— Така е — съгласи се Клайн.

Смит се умълча за миг и се зачете в една от последните статии. В нея се обръщаше внимание на казаното от активистка на Движението на Лазар, жена на име Хедър Донован, по адрес на Андрю Костанцо. Смит се замисли върху думите й. Ако половината от твърденията й бяха верни, ФБР бе тръгнало по погрешна следа. Струваше си да провери.

— Смятам да поговоря с оная говорителка на Движението — каза той на Клайн. — Но се нуждая от някакво прикритие, вероятно на журналист. Картата трябва да издържи на проверка. Никой от организацията на Лазар няма да иска да разговаря свободно с офицер или учен.