Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Още четирима наблюдатели бяха разположени на различни места по улицата. Двама стояха в западния край на площад „Меркадо“. Други двама в източния край. Всички бяха идеално прикрити и не се забелязваха. Бяха добре обучени и разполагаха с устройства за нощно виждане.

Мъжете бяха част от групата, която Макнамара търсеше след катастрофата пред института „Телър“. Той ги изгуби веднага след атаката с наномеханизмите, но те се появиха отново, след като Движението на Лазар се прегрупира и разположи лагер зад кордона на Националната гвардия. По-рано тази вечер, малко след залез, четиримата се придвижиха на север пеша, навлизайки дълбоко в тесните улички на стария град.

Следваше ги от безопасно разстояние. През това време разбра доста неща за тях. Тези мъже не бяха улични бандити или анархисти, примамени от митингите на Движението, както си помисли първоначално. Техните движения бяха премерени, планирани и отлично изпълнени. Те се промъкнаха ловко покрай агентите на ФБР и полицаите, които наблюдаваха лагера. Неведнъж му се наложи да заляга, за да не го забележи онзи от тях, който винаги изоставаше от групата, за да я прикрива.

Да ги следи беше за него като участие в голяма игра или издирване на елитни командоси на непозната територия. До известна степен Макнамара намираше предизвикателството за вълнуващо. Беше игра с голям залог на съобразителност и умения, която бе играл много пъти в различни кътчета на света. Същевременно си даваше сметка, че вече е преуморен, с притъпени рефлекси. Може би напрежението от последните месеци се бе отразило повече на нервите и издръжливостта му, отколкото смяташе.

Мъжът с бръсната глава, когото наблюдаваше, внезапно стана напрегнат и неспокоен. Той прошепна нещо в микрофона на яката си, изслуша внимателно отговора и се наведе напред, за да огледа внимателно вратата.

Макнамара бързо насочи далекогледа към останалите наблюдатели и забеляза сигурните признаци на повишена готовност. Смени позицията си и издиша лекичко, потискайки прилива на адреналин в тялото си. Смътното чувство за тревога изчезна. Добре, каза си той, готови сме за действие. Досадно дългото чакане и бездействие в студа приключваше.

Все още надзъртайки през далекогледа си, той огледа площада „Меркадо“. Мъж и жена тъкмо излизаха от кафенето. Застанаха на тротоара близо до входа и продължиха да разговарят оживено. Разпозна стройната привлекателна жена веднага. Беше я виждал да се мотае из лагера на Движението на Лазар. Името й беше Хедър Донован. Местна активистка, която се грижеше за връзките с медиите.

Но кой беше тъмнокосият мъж, с когото разговаряше? Дрехите, ботушите и каубойската шапка предполагаха, че е местен, но нещо подсказваше на Макнамара, че не е точно така. Нещо в походката на високия широкоплещест мъж му се струваше познато.

Тъмнокосият се обърна и посочи към паркинга по-надолу по улицата в западна посока. За миг Макнамара видя лицето му. После отново се обърна.

Малаки Макнамара бавно свали далекогледа. Бледосините му очи издаваха доволство и учудване едновременно. „Мамка му — промърмори той под мустак. — Полковникът наистина притежава талант да се появява, когато и където никой не го очаква.“

Калдъръмени улички се виеха из центъра на Санта Фе, минаваха покрай най-различни паметници и лъкатушеха под разстилащия се балдахин от дървета — високи американски брястове, кленове, акации и други видове. Пейки от ковано желязо, боядисани в бяло, стояха на равни разстояния покрай тротоарите. Тънка покривка от паднали листа закриваше тревните площи и спечената земя.

В самия център на площада, обграден от нисък железен парапет, се издигаше обелиск, посветен на битките в Ню Мексико по време на Гражданската война. Малцина хора си спомняха, че кървавата война между Севера и Юга бе достигнала толкова далеч на запад. На места тънки лъчи от светлината на уличните лампи около площада проникваха през дърветата, но като цяло това вековно място бе потънало в мрак и горда тишина.

Джон Смит погледна към стройната красива жена, която вървеше до него. Хедър Донован потръпващо от студ, загърната плътно с черното си сако. Всеки път когато прекосяваха начупените линии от бледа светлина между сенките, той забелязваше дъха й в студения нощен въздух. Слънцето беше залязло отдавна и температурата падаше рязко. Не беше необичайно в Санта Фе максималните и минималните температури през деня и нощта да варират между тридесет и четиридесет градуса.