Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Преди Смит да успее да си отвори устата, по-възрастният мъж се втурна напред и изчезна в сенките.

Говорителката на Движението на Лазар повдигна боязливо глава. По лицето й се стичаха сълзи, размазвайки мръсотията, полепнала по бледата й кожа.

— Приключи ли? — прошепна тя.

Смит кимна.

— Надявам се — каза й той, все още взирайки се в мрака около тях, за да се увери, че там няма никой друг.

Бавно, олюлявайки се, стройната жена седна. Тя се вторачи в Джон и в пистолета в ръката му.

— Ти не си истински репортер, нали?

— Не — отговори той тихо. — Страхувам се, че не.

— Тогава кой…

Питър Хауел се появи внезапно и прекъсна въпроса й.

— Офейкаха — каза той раздразнено. После погледът му падна върху мъжа с бръсната глава, когото Смит застреля. Закима доволно. — Поне оставиха тоя.

Той приклекна и обърна тялото. После поклати глава.

— Клетият човек е по-мъртъв и от Юда Искариотски — обяви спокойно Питър. — Улучил си го два пъти. Добро попадение за обикновен селски доктор, бих казал.

Претърси джобовете на мъжа за портфейл или документи, които да го идентифицират.

— Откри ли нещо? — попита Смит.

Питър поклати глава.

— Само кибритена кутия. — После погледна към американеца. — Който и да е наел тоя нещастник, се е погрижил да е чист, преди да го изпрати да го убиеш.

Джон кимна. Убиецът не носеше нищо, което да го свърже с хората, издаващи заповедите.

— Много лошо — каза той намръщено.

— Жалко е, когато противникът е обмислил всичко предварително — съгласи се Питър. — Но не всичко е загубено.

Бившият агент от САС извади малка камера от единия джоб на палтото и направи няколко снимки от близък план на лицето на мъртвия мъж. Използваше свръх скоростна лента и не му трябваше светкавица. После прибра обратно камерата и извади друг миниатюрен уред с големината на книга с меки корици. Имаше плосък екран и няколко копчета отстрани. Забеляза, че Смит го гледа с възхищение.

— Дигитален скенер за пръстови отпечатъци — обясни Питър. — Върши същата работа с чисти електрони вместо с мастило. — Зъбите му се белнаха в мрака. — Какво ли ще измислят сред време спецовете, а?

Работейки бързо, той притисна ръцете на мъртвеца към екрана — първо на дясната, а след това на лявата ръка. Устройството просветна, забръмча и започна да запаметява отпечатъците от десетте пръста.

— Събираш спомени за старостта, така ли? — попита Смит натъртено, напълно убеден, че неговият приятел отново работи за Лондон.

Уж пенсиониран, Питър периодично изпълняваше някои задачи главно за МИ-6, британското разузнаване. Той беше особняк и обичаше да действа сам, подобно на ексцентричните английски авантюристи, които много отдавна бяха помогнали за създаването на империята.

Питър само се усмихна.

— Не искам да те пришпорвам — каза Смит, — но мисля, че и ние трябва да се измитаме. Освен ако не желаеш да обясниш всичко това на полицията в Санта Фе.

Той махна с ръка към трупа на земята и надупчените с куршуми дървета.

Англичанинът го погледна въпросително.

— Много любопитно — каза той и се изправи на крака. Потупа малкия микрофон в ухото си. — Това чудо е настроено на честотите на полицията. И мога да те уверя, че местните блюстители на закона бяха много заети през последните няколко минути. Отговаряха на спешни обаждания откъде ли не… и всеки път от най-далечните покрайнини на града. Най-близката патрулка е на десет минути път от тук.

Смит поклати глава невярващо.

— Мили боже! Тия хора не се шегуват, а?

— Не, Джон — отговори Питър спокойно. — Не се шегуват. Затова силно ти препоръчвам да си намериш ново място за довечера. Дискретно и да не се набива на очи.

— О, боже! — дочуха тънък глас зад себе си.

И двамата се обърнаха. Хедър Донован се бе изправила и гледаше с ужас в мъртвото тяло.

— Познаваш ли го? — попита деликатно Смит.

Тя кимна с неохота.

— Не лично. Не знам дори името му. Но съм го виждала в лагера на Движението и на митинга.

— И в командния център на Движението на Лазар, както ти е добре известно — каза грубо Питър.

Стройната жена се изчерви.

— Да — призна тя. — Беше част от група активисти, доведени от организаторите… за „специални задачи“, както се изразиха.

— Като прерязването на оградата на института „Телър“, когато митингът се изроди — напомни й Питър.

— Да, така е — раменете й потрепериха. — Но никога не съм знаела, че носят оръжие. Или че ще се опитат да убият някого. — Тя ги погледна, а в очите й се четеше срам. — Изобщо не сме планирали да се случи нещо подобно!