Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Имаме ли шанс? — попита Бърк.

Хансън поклати глава.

— Все още не.

Бърк се начумери.

— Защо, по дяволите, не?

— След клането пред института „Телър“ Лазар и последователите му са яхнали огромна вълна на обществено съчувствие и подкрепа. Особено в Европа и Азия — напомни му директорът на ЦРУ. — Последните актове на насилие може да ги подкопаят малко, но твърде много хора ще приемат на доверие версията на Движението на Лазар, че атаките в „Телос“ и Чикаго са били инсценирани, за да дискредитират каузата му. Така че правителствата по света оказват сериозен дипломатически натиск да оставим Движението на мира. Те предупреждават президента, че агресивни действия срещу Лазар може да предизвикат антиамерикански демонстрации в собствените им страни.

Бърк изсумтя с отвращение.

— Да не искате да кажете, че Кастила няма нищо против Париж или Берлин, или някоя друга второстепенна сила да има право на вето върху политиката ни срещу тероризма?

— Не точно вето — каза Хансън. — Но просто няма да действа открито. Не и докато не представим железни доказателства, че Движението на Лазар дърпа конците на тези терористични актове.

Няколко минути Бърк остана безмълвен, оглеждайки, без да мига, своя началник. После кимна.

— Това може да се уреди.

— Истински доказателства, Хал — предупреди шефът на ЦРУ. — Факти, които могат да издържат проверка. Разбра ли?

Бърк отново кимна. „О, разбирам те, Дейвид — помисли си той, — дори по-добре, отколкото ти разбираш себе си.“ Умът му работеше трескаво да изнамери нови начини да овладее ситуацията, която беше започнала да излиза извън неговия контрол при института „Телър“.

Полето във Вирджиния, извън Белтуей

Три часа преди разсъмване в полята на Вирджиния се изсипа студен дъжд като из ведро и разкаля съвсем и без това мократа земя. Есента обикновено беше по-суха, особено след влажните тропически бури през летните месеци, но през тази година времето не следваше обичайния модел.

На около шейсет километра югозападно от Вашингтон малка къща бе кацнала на невисок хълм с изглед към няколко пояса от дървета и четиридесет акра ливади, обрасли с бурени и гъсти къпинови храсти. Овъглените развалини от стар хамбар без покрив стърчаха близо до къщата. Останки от ограда очертаваха празните буренясали ниви на фермата, като повечето от гредите й или бяха изпочупени, или лежаха полуизгнили във високата трева, буренак и шипкови храсти. Набразден от дири на коли път водеше към ниския хълм откъм павираното шосе, което минаваше покрай оградата на фермата. Пътят свършваше до изпоцапаната с петна от масло циментова площадка пред входа на къщата.

На пръв поглед малката сателитна чиния на покрива и късовълновата антена на съседен хълм бяха единствените свидетелства, че западналата ферма има нещо общо със съвременната епоха. В действителност първокласна алармена система охраняваше къщата, чиято вътрешност бе обзаведена с последен модел високотехнологични компютри и друга електронна апаратура, с каквато разполагаше ЦРУ.

Хал Бърк седеше зад бюрото в своя кабинет и слушаше как дъждът чука по покрива на къщата, която той язвително наричаше „моята селска обител“. Един от чичовците му обработваше тази неплодородна земя в продължение на десетилетия, докато накрая тежкият труд и чувството на безсилие го убиха. След смъртта му тя мина през ръцете на няколко негови не много умни братовчеди, преди да стане собственост на агента на ЦРУ, който я получи преди десетина години като частично погасяване на стар семеен дълг.

Нито имаше парите, нито време да засади нещо, но много му допадаше уединението, което фермата предлагаше. Никога не идваха неканени гости, нито дори представители на местните Свидетели на Йехова. Беше толкова отдалечена от пътя, че дори бързо разрастващите се предградия в Северна Вирджиния я задминаваха. При ясно време нощем Бърк се разхождаше навън и наблюдаваше оранжевия отблясък от светлините на Вашингтон и на предградията. Те оцветяваха небето в огромна дъга на север, североизток и изток и постоянно му напомняха за мравуняка, в който се бе превърнало съвременното общество, и за тъпата бюрокрация, която толкова презираше.

Лошите провинциални пътища и натоварените магистрали често правеха пътуването до и от Ленгли дълго и мъчително, но комуникационната апаратура, монтирана в къщата за сметка на федералния бюджет, му позволяваше да работи и от фермата, ако възникнеше неочаквано криза. Апаратурата работеше невероятно добре като за официална употреба от ЦРУ. Още по-модерен хардуер и софтуер, доставени от други, му позволяваха да контролира разпръснатите надалеч елементи на ТОКСИН при по-голяма сигурност. Пристигна тук веднага след срещата с Хансън в полунощ. Събитията се развиваха главоломно и сега той трябваше да е в постоянна връзка с агентите си.