Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Не, не мисля — каза шефът на Първи секретен отдел. — Предполагам, че последният му договор с Управлението е бил преди малко повече от шест месеца.

Смит усети как мускулите на лицето му леко се отпуснаха. Той въздъхна с облекчение.

— Радвам се да чуя това. Дяволски се радвам.

— Има и още, полковник — предупреди Фред Клайн и си прочисти гърлото. — Информацията, която ти съобщих, идва от базата данни на нашия отдел — досиета, които съм съставил от свръх секретни материали, изтеглени от ЦРУ, ФБР, СНС и други служби. Без тяхно знание, естествено.

Смит поклати глава. Способностите на Клайн да събира информация от няколкото конкуриращи се клонове в разузнавателната общност на САЩ бе една от причините, поради които президентът Кастила ценеше толкова високо работата на Първи секретен отдел.

— За сверка пуснахме снимките и пръстовите отпечатъци, които ми изпрати, през мрежата на ЦРУ и на ФБР — продължи Клайн. Гласът му стана равен и студен. — Но и в двата случая останах с празни ръце. Що се отнася до Ленгли и ФБР, Майкъл Долън никога не се е явявал на изпит във ФБР и никога не е работил за ЦРУ. Всъщност в техните архиви въобще не се споменава за него.

— Какво? — възкликна изненадано Смит. Той забеляза как Питър повдигна едната си вежда учудено и бързо снижи глас. — Това е невъзможно.

— Не невъзможно — каза Клайн. — Почти невероятно. И много плашещо.

— Искаш да кажеш, че досиетата му в ЦРУ и ФБР са били изтрити — осъзна Смит. Той усети как го побиват тръпки. — А това е нещо, което може да се направи само от хора от най-високо равнище. Хора в нашето правителство.

— Страхувам се, че е така, полковник — съгласи се Клайн.

— Явно някой е поел огромен риск да заличи тези досиета. Сега въпросът е защо и кой?

Тайна инсталация за нанотехнологично производство във вътрешността на Центъра

Лаборантите, които работеха в нанотехнологичното производствено ядро, бяха облечени изцяло в защитни костюми и носеха на главите си шлемове със собствен кислороден апарат. Плътните ръкавици и тежките костюми пречеха на движенията им, но тренингът и практиката им помагаха да изпълняват деликатната задача да пълнят стотиците милиарди напълно формирани нанофаги трети стадий в четири метални цилиндъра с дебели стени.

След като цилиндрите се напълниха, ги откачиха внимателно от производствените съдове от неръждаема стомана. Лаборантите, които работеха по двойки, натовариха цилиндрите в колички роботи, които щяха да ги отнесат през тесен тунел, затворен херметически в двата края с масивни люкове, и херметизирана камера. Там друг екип от лаборанти с маски, ръкавици и защитни дрехи поемаха грижата за смъртоносния товар.

Те товареха един по един пълните с нанофаги цилиндри в по-големи кухи метални контейнери, които запечатваха внимателно и след това заключваха. След като процедурата приключеше, по-големите метални контейнери се нареждаха в облицовани с морска пяна тежки сандъци. Най-накрая облепваха сандъците с огромни етикети в бяло и червено с надпис: КИСЛОРОД ЗА МЕДИЦИНСКИ НУЖДИ. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: СЪДЪРЖАНИЕТО Е ПОД НАЛЯГАНЕ!

Високият едър мъж, който се наричаше Нънс, стоеше пред производственото ядро и наблюдаваше през екран процеса на товарене. Той обърна глава към много по-ниския от него старши учен.

— Тази нова система на доставка ще увеличи ли ефективността, както работодателят ни желае?

Ученият кимна подчертано.

— Абсолютно. Конструирали сме нанофагите трети стадий с по-дълъг живот и за по-голям брой външни условия. Новият метод ни позволява да извършим следващия полеви тест от по-голяма височина и при по-разнообразни климатични условия. Компютърните тестове показват, че разпространението на нанофагите ще е далеч по-ефективно.

— И значително по-висок процентът на убийства? — попита безцеремонно Нънс, третият от братята Хораций.

Ученият кимна сдържано.

— Разбира се. — Той преглътна с мъка. — Съмнявам се, че в района на поразяване биха оцелели много хора.

— Добре. — Зеленоокият мъж се усмихна безчувствено.

— В края на краищата това е целта на новата технология, нали?

Кварталът Шиндзуку, Токио

Като мултинационална корпорация на стойност близо петдесет милиарда долара „Номура Фарматек“ притежаваше предприятия, лаборатории и складове по целия свят, но продължаваше да поддържа съществено присъствие в Япония. Комплексът на компанията в Токио бе разположен върху площ от четиридесет акра в разрастващия се квартал Шиндзуку. В три еднакви небостъргача се намираха административните офиси и научните лаборатории на хилядите предани служители на „Номура“. Нощно време ярките и трепкащи неонови светлини на Токио се отразяваха върху огледалните фасади на кулите, превръщайки ги в колони от скъпоценни камъни, на които се опираше тъмното небе. Останалата част от комплекса представляваше спокоен провинциален пейзаж от паркови площи с дървета, водопади и застинали езерца. Докато заемаше поста изпълнителен директор и председател, Джинииро Номура, бащата на Хидео, настояваше да се създаде оазис с природна красота, спокойствие и тишина около централата на корпорацията — независимо колко щеше да струва на компанията и на акционерите й.