Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Кит паркира точно до неговата кола, стар мъркюри маркиз, и забърза към входната врата. Тя се отвори преди дори да успее да почука. Набитият офицер от ЦРУ с квадратна челюст стоеше на прага по риза. Изглеждаше неспокоен, беше разчорлен, а под зачервените му очи имаше тъмни кръгове.

Бърк хвърли подозрителен поглед наоколо, уверявайки се, че е сама, и й направи място да влезе в тясното входно антре.

— Някакви неприятности? — попита той грубо.

Кит Пиърсън го изчака да затвори вратата, преди да отговори.

— По пътя до тук ли? Не — каза тя студено. — Но на срещата с директора и ръководния състав — да.

— Какви неприятности?

— Не останаха очаровани да ме видят в окръг Колумбия, вместо да си седя на терена — отговори тя убедено. — Всъщност имаше няколко явни намека, че предварителният ми доклад е доста „неизчерпателен“, за да е оправдано идването ми.

Офицерът от ЦРУ сви рамене.

— Идеята беше твоя, Кит — напомни й той. — Не беше нужно да се срещаме лично. Можехме да разрешим този проблем и по телефона, ако си седеше кротко.

— При положение, че Смит ми диша във врата? — тросна се тя. — Едва ли, Хал. — Поклати глава. — Не знам той какво знае, но се доближава все повече до фактите. Прекратяването на полицейското разследване в Санта Фе беше грешка. Можехме да оставим местните полицаи да продължат и да се опитат да идентифицират тялото на твоя човек.

Бърк поклати глава.

— Твърде рисковано.

— Досиетата са унищожени — продължи да настоява Пиърсън. — Няма начин тоя тип Долън да бъде свързан с нас. Или дори с Управлението или Бюрото.

— И въпреки това е рисковано — каза той. — Другите служби разполагат със собствена база данни, над която нямаме контрол. Армията си има собствени досиета за целта. По дяволите, Кит, толкова си се паникьосала заради Смит и тайнствените му работодатели! Знаеш по-добре и от мен, че ако Долън бъде засечен като бивш агент от специалните сили, ще завалят шибани въпроси, на които трудно може да се отговори.

Бърк я въведе в кабинета си. В малкото помещение с тъмна облицовка имаше бюро с монитор и клавиатура, два стола, няколко шкафа с книги, телевизор, рафтове, препълнени с компютърна и комуникационна апаратура. Отворена полупразна бутилка уиски „Джим Бийм“ и стъклена чаша стояха върху бюрото точно до компютърната клавиатура. Във въздуха се долавяше лек мирис на пот, немити съдове, плесен и като цяло немарливост.

Пиърсън присви ноздрите си от отвращение. Бърк явно не издържаше на напрежението от провалящата се операция ТОКСИН, помисли си тя.

— Искаш ли питие? — проехтя гласът на Бърк, който се отпусна тежко върху въртящия се стол пред бюрото. Махна й да седне на другия стол, износен фотьойл с мръсна изтрита дамаска.

Тя поклати глава и после седна, наблюдавайки го как си налива уиски. Течността преля от ръба на чашата и остави мокър кръг върху бюрото. Той въобще не обърна внимание и изпи на един дъх питието. Остави чашата върху бюрото с трясък и я погледна.

— Добре, Кит, защо си тук?

— Да те убедя да прекратиш ТОКСИН — отговори тя, без да се поколебае.

На лицето на Бърк се изписа раздразнение. Устата му се изкриви.

— И друг път сме го обсъждали. Отговорът ми е все същият.

— Но ситуацията не е същата, Хал — настоя Пиърсън, Устните й се присвиха. — Много добре знаеш. Нападението срещу института „Телър“ бе замислено да принуди Кастила да предприеме незабавни мерки срещу Движението на Лазар, преди да е станало прекалено късно, да послужи като предупреждение. Не сме целяли да направим организацията по-силна. Да не говорим, че изобщо не е ставало дума да предизвикваме вълна от бомбени атентати по света и убийства, които не можем да спрем.

— Войните винаги водят до непреднамерени последици — каза през зъби Бърк. — А ние сме във война с Движението. Може би си забравила какъв е залогът.

Тя поклати глава.

— Не съм забравила нищо. Но ТОКСИН е само начин за постигане на една цел, а не цел сама по себе си. Цялата проклета операция се разпада по-бързо, отколкото успяваме да я удържим. Така че според мен е време да намалим загубите, докато още можем. Изтегли твоя оперативен екип веднага. Кажи им да прекратят мисията и да се върнат под прикритие. След като това стане, можем да планираме следващите си действия.

За да спечели малко време, преди да отговори, Бърк взе бутилката и си наля още едно питие. Този път обаче остави чашата недокосната. Погледна я вторачено.

— Късно е вече, Кит. Стигнахме твърде далече. Дори да прекратим ТОКСИН веднага и да изтеглим хората, твоят малък приятел доктор Джонатан Смит ще продължи да души наоколо и да задава неудобни въпроси.