Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Имах основателна причина да бързам, Прайм — Отговори, опитвайки се да налучка.

Зеленоокият мъж поклати глава.

— Аз съм Търс. За нещастие Прайм е мъртъв.

— Мъртъв? Как така? — попита притеснено Бърк.

— Беше убит при операцията — отвърна спокойно Търс. Той отстъпи встрани и направи място на Бърк да влезе във вилата. Покрити с килим стълби водеха към втория етаж. Ярка светлина струеше през отворената врата в дъното.

— Всъщност пристигна точно навреме да ни помогнеш да решим един малък проблем, свързан със смъртта на Прайм.

Офицерът от ЦРУ последва едрия мъж през отворената врата в остъклената веранда, която вървеше по цялата широчина на къщата. Леко надигнатият циментов под, металният сифон по средата и рафтовете по стените подсказаха, че помещението се използваше главно като склад и сушилня за измокрените от снега връхни дрехи, ботуши, ски и скиорски обувки. Новите му обитатели обаче го използваха като килия.

Дребен мъж с хлътнали рамене, мургава кожа и добре поддържани мустаци седеше неспокойно до сифона. Устата му бе запушена, а ръцете вързани зад гърба. Ходилата му също бяха завързани за краката на стола. Над запушената уста широко отворени тъмнокафяви очи гледаха с ужас двамата мъже, които току-що влязоха.

Бърк обърна главата си към Търс. Той повдигна едната си вежда въпросително.

— Нашият приятел Антонио имаше за задача да отведе екипа ни — обясни спокойно едрият мъж. — За нещастие се паникьосал и изоставил Прайм.

— Затова сте се принудили да ликвидирате Прайм — предположи Бърк. — Да не допуснете да го заловят.

— Не съвсем. Прайм беше… изяден — каза Търс. После поклати мрачно глава. — Трябваше да ни предупредите за чумата, която бомбите ни пуснаха, господин Бърк. Искрено се надявам пропускът ви да е от недоглеждане, а не умишлен!

Офицерът от ЦРУ се намръщи, долавяйки неприкритата заплаха в гласа на едрия мъж.

— Никой не знаеше колко опасни са проклетите наномеханизми — отвърна бързо той. — Нищо такова не бе споменато в секретните доклади на „Харкорт“, които четох. Нямаше и намек за подобно нещо и в докладите на „Номура“, и на самия институт.

Търс го изгледа изучаващо, после кимна.

— Добре. Приемам уверението ви. Засега.

Вторият Хораций сви рамене.

— Но мисията се издъни. Сега Движението на Лазар ще е по-силно, а не по-слабо. Имайки предвид това, желаете ли да продължим? Или да изчезваме, докато не е станало късно?

Бърк погледна начумерено. Беше навлязъл твърде надълбоко, за да даде отбой. Сега дори ставаше наистина наложително Движението да бъде ликвидирано. Той решително поклати глава.

— Продължаваме. Готов ли е екипът ви да задейства резервния план?

— Да.

— Добре — каза спокойно офицерът от ЦРУ. — Все още имаме шанс да разберем какво стана при института с Движението на Лазар. Дайте ход на резервния план. В полунощ.

— Добре — съгласи се Търс. После посочи към вързания мъж. — Междувременно трябва да решим този проблем за дисциплината. Какво да правим с Антонио?

Бърк го изгледа отблизо.

— Не е ли очевидно? — попита той. — Щом веднъж се е огънал от напрежението, ще го направи пак. Свършвайте с него и заровете тялото някъде, където няма да го открият поне няколко седмици.

Шофьорът започна да стене. Раменете му се отпуснаха.

Търс кимна.

— Логиката ви е непоклатима, господи Бърк. — Зелените му очи грейнаха от удоволствие. — Но тъй като и основанието, и присъдата са ваши, мисля, че вие трябва да я изпълните.

Търс подаде на офицера от ЦРУ боен нож с дълго острие.

Беше проверка, осъзна с гняв Бърк. Едрият мъж искаше да разбере колко далеч е готов да стигне в мръсната работа, която нареди да се свърши. Добре, да спечелиш доверието на група наемници главорези не беше лесна работа. Бе убивал и преди, за да се докаже при други операции, като внимателно прикриваше убийствата от висшестоящите си началници. Без да издава отвращението си, Бърк свали якето си и го закачи на една от поставките за ски. После нави ръкавите си и взе ножа.

Без повече да му мисли, той застана зад облегалката на стола, дръпна главата на шофьора назад и после прекара острието на бойния нож през гърлото му. Рукна кръв, която изглеждаше алена под ярката светлина на крушката над главата му.

Умиращият мъж се мяташе отчаяно, напъвайки се да се откопчи от въжетата. После се прекатури, както беше вързан за стола, и се разтрепери, докато животът му изтичаше заедно с кръвта върху циментовия под.