Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

Бърк се обърна към Търс.

— Доволен ли си? — попита той рязко. — Или искаш да изкопая и гроба му?

— Няма нужда — отвърна спокойно едрият мъж. После направи знак с глава към брезента в ъгъла на верандата. — Ние вече сме приготвили гроб за бедния Йоахим ето там. Антонио може да го сподели.

Офицерът от ЦРУ изведнъж осъзна, че пред погледа му има още един труп, завит в брезент.

— Йоахим беше ранен, докато се изтегляхме от института — обясни Търс. — Улучиха го в рамото и крака. Нямаше опасност за живота му, но щеше да се наложи медицинска помощ. Затова направих каквото бе необходимо.

Бърк кимна бавно, с разбиране. Високият зеленоок мъж и неговите хора не можеха да рискуват собствената си сигурност, като потърсят медицинска помощ. Оперативната група за ТОКСИН убиваше всеки, който застрашава мисията й, включително собствените си членове.

Четвъртък, 14 октомври

Белият дом

Минаваше полунощ и плътните завеси навахо в червено и жълто скриваха Овалния кабинет от любопитни погледи. Никой извън Белия дом не трябваше да знае, че президентът на Съединените щати все още работи, както и с кого разговаря.

Сам Кастила седеше зад масивното борово писалище по риза и преглеждаше купчината набързо нахвърляни заповеди. Кръгло петно от светлина падаше върху документите откъм тежката месингова лампа в единия ъгъл на масата. От време на време президентът нанасяше поправки и пишеше бележки в полето или задраскваше зле съчинените фрази.

Най-накрая със замах сложи подписа си в края на отделните заповеди. По-късно щеше да подпише копия за националния архив. Сега по-важно беше да се задвижат максимално бързо тежките колела на държавната машина. Вдигна очи.

Чарлс Аурей, шефът на президентския екип, и Емили Пауъл-Хил, съветничката по въпросите на националната сигурност, седяха свити в две големи кожени кресла, примъкнати близо до бюрото. Изглеждаха уморени, съсипани от дългите часове на разкарване между Белия дом и различни кабинети, докато подготвят заповедите за подпис. Не е лесна работа да се съгласуват споразумения между няколко различни ведомства на изпълнителната власт, всяко със свои собствени виждания и интереси.

— Има ли още нещо, което трябва да знам? — попита ги Кастила.

Аурей заговори пръв.

— Хвърлихме по едно око на сутрешните издания на вестниците в Европа, господин президент — каза той и веднага млъкна.

— Нека отгатна — заяви кисело Кастила. — Обвиняват ни.

Емили Пауъл-Хил кимна. Погледът й бе загрижен.

— Повечето от големите всекидневници в европейските страни — Франция, Германия, Италия, Великобритания, Испания и всички останали. Общото им впечатление е, че независимо какво се е случило в института „Телър“, за касапницата отвън отговорността е наша.

— На какво основание? — попита президентът.

— Повечето от спекулациите са, че става дума за разработка на някакъв вид тайно оръжие на базата на нанотехнологиите — отвърна тихо Аурей. — Европейският печат набляга на тези предположения, като ги помества на централно място, а опроверженията ни са забутани на последните страници.

Кастила направи физиономия.

— И какво правят? Поместват комюникетата на Движението на Лазар дословно?

— На практика точно това става — каза Пауъл-Хил без увъртания и сви рамене. — При това в писанията им се съдържат всички елементи на заговор, по които европейците много си падат: голямата, лоша, потайна и безцеремонна Америка мачка една мирна, храбра, обичаща Майката Земя група активисти, които казват истината. И както можете да си представите, всяка наша външнополитическа грешка от последните петдесет години е раздута многократно.

— Какви ще са политическите последици? — попита я президентът.

— Недобри — отвърна тя. — Разбира се, някои от нашите „приятели“ в Париж и Берлин никога не пропускат възможност да ни ужилят. Но и на истинските ни приятели и съюзници в Европа ще се наложи да реагират много внимателно. Да си на страната на единствената свръх сила не е особено популярно, а много от тези правителства в момента са нестабилни: И най-малката промяна в общественото мнение може да ги свали.

Аурей кимна.

— Емили е права, господин президент. Говорих с хората от Държавния департамент. Непрекъснато получават обезпокоителни въпроси по дипломатически канали от Европа, а също и от Япония. Нашите приятели настояват за твърди уверения, че писанията са измислени, и което също е важно, искат да представим доказателства, че не са верни.