Робърт Лъдлъм - Отмъщението на Лазар

— Да докажем обратното? — Кастила поклати отчаяно глава. — Никак не е лесно.

— Не, сър — съгласи се Емили Пауъл-Хил. — Но ще трябва да направим всичко възможно. Иначе ще седим и ще гледаме как съюзът ни се разпада и Европа се отдръпва все по-далеч от нас.

Няколко минути след като най-близките му съветници си тръгнаха, Кастила умуваше по какъв начин да успокоят европейското обществено мнение и това на политическите елити. Лицето му помръкна. За жалост възможностите му бяха много ограничени. Колкото и федерални лаборатории и военни бази да отвореха за публична инспекция, САЩ не можеха да очакват, че ще успокоят напълно подхранваната чрез Интернет истерия. Налудничави слухове, пагубни преувеличения, подправени фотографии и нагли лъжи можеха да обиколят земното кълбо със скоростта на светлината, изпреварвайки истината.

Някой почука тихичко на открехнатата врата.

— Да?

Главната му секретарка подаде глава.

— Обадиха се току-що от „Сикрет Сървис“, господин президент. Пристигнал е Номура. Водят го насам.

— Дискретно, надявам се, Естел — напомни й Кастила.

Лека усмивка пробягна по нейното обикновено строго лице.

— Идват откъм кухнята, сър. Надявам се, че това е достатъчно дискретно.

Кастила промърмори:

— Би трябвало. Добре, да се надяваме, че представителите на печата от нощната смяна са се запилели някъде да хапнат.

Той стана, оправи си вратовръзката и облече сакото си. Да вкараш някого в Белия дом покрай кофите за смет в кухнята, без внушителната церемониалност, която обикновено съпровождаше посещенията при американския президент, беше достатъчно изпитание. Така че най-малкото, което можеше да направи, бе да посрещне Хидео Номура максимално официално.

Неговата секретарка, госпожа Пайк, отвори вратата за шефа на „Номура Фарматек“ минута-две по-късно. Кастила пристъпи напред да го посрещне, широко усмихнат. Двамата мъже си размениха учтиви поклони по японски маниер, а после се здрависаха.

Президентът покани госта на големия кожен диван в средата на стаята.

— Благодаря ти, че дойде веднага, Хидео. Доколкото разбрах, си пристигнал от Европа.

Номура пусна вежлива усмивка.

— Не беше никакъв проблем, господин президент. Това е предимството да имаш на разположение свръхзвуков корпоративен самолет. Всъщност аз трябва да ви благодаря. Ако хората ви не бяха влезли във връзка с мен, аз щях да ви помоля за среща.

— Заради катастрофата в института „Телър“?

Японецът кимна. Черните му очи просветнаха.

— Моята компания едва ли ще забрави скоро този жесток терористичен акт.

Кастила разбираше гнева му. Лабораторията на „Номура Фарматек“ в института беше изцяло разрушена и преките финансови загуби на базираната в Токио мултинационална компания бяха внушителни — близо сто милиона долара. Тази сума не включваше разходите за възстановяване на унищожените заедно с лабораторията многогодишни научни изследвания, а човешките загуби бяха дори още по-големи. Петнадесет от осемнадесетте висококвалифицирани учени и технически работници в „Номура“ се смятаха за мъртви.

— Ще открием и ще накажем виновниците за атаката — обеща Кастила. — Заповядал съм това да е приоритетна задача на всички правозащитни органи и разузнаватели служби.

— Благодаря ви, господин президент — каза спокойно Номура. — Дойдох при вас да ви предложа помощта си. — Японският индустриалец сви рамене — Не в издирването на терористите, разбира се. Моята компания не разполага с подобни умения. Но ние можем да предоставим друга помощ, стига да е от полза.

Кастила повдигна едната си вежда.

— Виж ти!

— Както знаете, моята компания поддържа многоброен медицински персонал за спешна помощ — напомни му Номура. — Можем да изпратим самолет до Ню Мексико само за няколко часа.

Президентът кимна. „Номура Фарматек“ харчеше огромни суми годишно за благотворителна медицинска дейност по целия свят. Неговият стар приятел Джинииро постави началото й веднага след основаването на компанията през шейсетте години. След като той се оттегли, за да се захване с политика, синът му дори я разшири. Парите на Номура сега финансираха какво ли не — от масови ваксинации и програми за лечение на малария в Африка до проекти за канализация в Близкия изток и Азия. Но онова, което правеше впечатление и благодарение на което името на компанията се появяваше по първите страници на вестниците, бяха спасителните операции по време на бедствия.